Предметът се стовари върху главата на монаха с ужасяваща сила и Джак чу противното пукане, когато черепът се счупи и монахът рухна мъртъв на земята.
Предметът, който го беше улучил, изтрака на пода и Джак го разпозна моментално — масивната сребриста магнитна глава на „Магхук“.
Езекил рязко се обърна да види кой е изстрелял куката.
Джак направи същото…
… и примигна от изумление, когато видя кой стои там.
Тя стоеше в средата на тунела, хванала изстрелващия механизъм на куката като пистолет, застанала в перфектна поза за стрелба, облечена в прилепващ по тялото леководолазен костюм, гледаща убийствено над дулото на механизма.
Зоуи.
— Здрасти, скъпи — каза тя. — Здравей, Езекил.
На Джак му се стори, че вижда още някакви фигури в сенките зад нея — Лили и… момент… Алби?
„Господи, явно още сънувам…“
— Ти… — изръмжа Езекил на Зоуи.
Зоуи натисна копче и магнитната кука се плъзна по пода и се прибра в изстрелващия механизъм.
— И така, момчета — каза тя. — Май играете грубо, а?
Езекил посегна към пистолета си.
Но Зоуи скочи бързо напред и го изрита от ръката му. Оръжието изтрака и се плъзна по пода на тунела.
И докато слисаният Джак седеше и се взираше невярващо, Зоуи и Езекил — водачът на орден на монаси женомразци — се биеха.
Езекил изглеждаше шокиран не по-малко от Джак, докато Зоуи беше изпълнена с енергия.
Както и да беше стигнала дотук, тя бе натрупала вълна от гняв и сега я отприщваше срещу Езекил.
Атакува монаха яростно, като го засипа с удари — в лицето, в гърлото, в бъбреците — и го принуди да отстъпи към корниза над четиристранния лабиринт.
— Не харесваш жени, а?
Фрас.
— Не харесваш как звучат гласовете ни, а?
Фрас.
— А това е, задето се опита да убиеш мъжа ми.
Фрас. Езекил залитна назад от последния удар и Зоуи използва момента да грабне пясъчния часовник със сив камък, който висеше на врата му, и да го натика в устата му.
Пясъчният часовник се счупи, сивият прах в него излезе на малко облаче, а Езекил се задави…
… точно когато Зоуи грабна бутилка вода от колана си и изля съдържанието й в устата на Езекил. После стисна с другата си ръка устните му, принуждавайки го да преглътне и сивият камък да стигне през гърлото до стомаха му.
Реакцията настъпи след секунди.
Езекил се преви и лицето му стана пурпурно.
Водата в стомаха му се превръщаше в камък, нанасяйки какви ли не поражения на органите му.
Той погледна Зоуи с ужас. Очите му бяха на път да изскочат от орбитите си.
— Умри със съзнанието, че си бил бит от момиче — каза Зоуи.
И с тези думи тя го изрита от корниза и давещият се умиращ монах полетя към лабиринта, пропадайки стотици метри надолу, преди да се стовари върху стените на един от каналите.
Главата на Езекил се килна под гаден ъгъл и дъхът му секна на мига. И това беше краят на лидера на ордена на Омега.
Зоуи се завтече към Джак и го сграбчи в обятията си.
Джак потрепери в прегръдката й.
През рамото й той видя Лили и — да, наистина беше той — Алби, които стояха малко назад, за да им позволят да споделят момента на събиране.
Но накрая Лили не издържа, завтече се напред и прегърна както Джак, така и Зоуи.
— Наистина се надявам, че не сънувам — немощно рече Джак.
Зоуи го дръпна от себе си.
— Не сънуваш, красавецо. Тук съм.
— Но как… тоест… мислех си, че падна в… и после имаше безкраен тунел за преминаване… и наводнения град лабиринт.
— Знам, знам — отвърна Зоуи с палавата си ирландска усмивка. — Можеш да кажеш, че съм направила номер в стил Джак Уест.
Зоуи обясни.
Докато пропадала в бездната заедно със сталактита и всички парчета от моста, бръкнала в раницата си, извадила магнитната кука, която донесла със себе си в Лабиринта, и я изстреляла в стената. Куката успяла да се захване и тя полетяла към стената и се ударила в нея с такава сила, че останала без въздух, но успяла да се задържи.
Трябвали й цели два часа да се изкатери обратно и да стигне до изхода.
— А камъкът на изхода? — попита Джак. — Той се спусна, след като минахме.
— Имах две гранати и реших да се пробвам с тях. Поставих ги в основата на вратата и ги взривих — отвърна Зоуи. — Вратата дори не се надраска, но подът под нея се напука и се образува малка дупка — достатъчна, за да мога да си прокопая път под вратата. Не беше особено елегантно, но майната му, свърши работа. След това Нингизида ми показа кой от шестте тунела да избера. После извръщах очи от златните и при всяко разклонение избирах лошото — лявото.