Зоуи се усмихна, когато видя реакцията на Джак.
— Не си единственият, който може да решава древни главоблъсканици, да знаеш.
— Изобщо не съм се съмнявал в това. Нито за миг. — Джак поклати глава. — Ами градът лабиринт около Трона на живота? Той се наводни малко след като се спуснах в кладенеца. Водата буквално ме преследваше.
Зоуи кимна.
— Вече сигурно е напълно потопен. Пристигнах малко след като водата беше достигнала основата на замъка в средата. Намерих Лили, Истън и много окаяно изглеждащия Усмивка сгушени до разбил се руски спасителен хеликоптер при изхода на безкрайния тунел. Алби току-що се беше присъединил към тях, но след малко ще го оставя той да разкаже своята история. Лили и Истън ми разказаха какво се е случило. И най-важното, Истън ми каза къде те е видял за последно — как влизаш в замъка малко преди той да бъде наводнен. Така че грабнах водолазни костюми от руския спасителен вертолет и се гмурнахме… Прекосихме наводнения град и се спуснахме в кладенеца на замъка. Продължихме по този тунел, докато не стигнахме суша. И оттогава вървяхме по него. Стигнахме точно навреме да те видим как си седиш на задника в компанията на онези монаси.
Лили се наведе напред.
— И аз малко помогнах. Пропуснах да ти кажа, че пъхнах коприварчето си в джоба на гърдите ти, докато спеше. Помниш ли как се събуди, а аз седях до теб и ти разтривах рамото? Точно тогава го направих. Не знам, просто реших, че в някакъв момент може да ти потрябва.
Джак бръкна в закопчания джоб на доченото си яке и извади дисковидното коприварче.
Поклати глава.
— Благодаря, дечко.
Усмихна се.
След като се беше чувствал толкова самотен, в присъствието на любимите му хора той отново се изпълни с енергия.
— Господи, как се радвам да ви видя всички.
След това дойде ред на Алби да разкаже за преживелиците си.
Двамата с Алойзиъс се били отписали на отвесната площадка на платформата, когато новопристигналият щурмови хеликоптер открил огън.
Само че стрелбата не била насочена по тях.
А по един един рицар на Златната осмица — гадния Йегер Цвай, който се появил над и зад тях, като се прехвърлил през горния ръб на площадката с пистолет в ръка.
Картечницата на щурмовия хеликоптер направила Цвай на кървава кайма.
Когато оглушителната стрелба спряла, от високоговорителя на хеликоптера се чул писък, последван от глас.
— Здрасти, момчета, извинете, че не успяхме да стигнем малко по-рано — казал провлеченият глас. — Със Скай Монстър малко се поозорихме, докато откраднем машинката. Искате ли да ви откараме от това нещо?
И когато погледнал към кабината на хеликоптера, Алби видял двамата пилоти и на лицето му цъфнала широка усмивка.
Руфъс и Скай Монстър.
След като двамата с Алойзиъс се прехвърлили на хеликоптера, Руфъс попитал Алби къде да ги откара.
Алби посочил отсрещната страна на огромния град лабиринт, където били Лили, Истън и Усмивката.
— Там.
Минути по-късно Руфъс приземил щурмовия хеликоптер на кулата недалеч от Лили, Истън и Усмивката, чийто гръб бил стопен.
Лили и Алби се прегърнали и цялата група — Руфъс и Скай Монстър, Алби и Алойзиъс — бързо разказали какво им се е случило и обсъдили как биха могли да помогнат на Джак.
А после пристигнала Зоуи и поела командването.
— Вземаме водолазни костюми и тръгваме след него — казала тя.
— Определено — съгласила се Лили.
— Нещо против да остана с двамата луди пилоти? — попитал Алойзиъс. — Искам да направя някои неща. Някои много разрушителни неща.
Зоуи кимнала.
— Прави каквото трябва, капитане. Само вземи със себе си този храбър минотавър и бронзовия му.
— Но… — понечил да възрази Истън.
— Ти изигра своята роля, Истън. Усмивката също — меко казала Зоуи. — И тази огнестрелна рана се нуждае от внимание. Време е да излезеш от играта. И имам чувството, че Алби иска да влезе в нея.
— И още как — отвърнал Алби.
И така се разделили.
Алойзиъс, Руфъс и Скай Монстър потеглили с хеликоптера, вземайки със себе си ранения Истън и полустопения Усмивка, а Зоуи, Лили и Алби облекли водолазните костюми, гмурнали се в бистрите сини води над града лабиринт и накрая стигнали тук и заварили Джак миг преди да бъде застрелян от двамата монаси на Омега.
Когато Зоуи и Алби завършиха разказите си, Джак се усмихна.
— Страшно се радвам, че сте тук, защото ни очаква наистина адски лабиринт.