Четвърто изпитание на достойнството
Четиристранният лабиринт
На този свят има много неща, които не могат
да бъдат обяснени, млада госпожице… Запитай се, как изобщо
се е появил животът на тази отдалечена планета?
Сигурен съм, че знаеш за камбрийската експлозия, за внезапната
поява на сложно устроени живи организми преди петстотин милиона години?
Какво я е причинило? Как се е появил животът тук?
Човечеството е наблюдавано от разстояние от много, много отдавна…
Хадес към Лили в „Четирите легендарни царства“
Четиристранният лабиринт
26 декември, 04:06
25 часа до събитието Омега
Лили се взираше в знаците на Тот, покриващи арката при входа на четиристранния лабиринт.
— Пише:
Така започва пътят към Смъртта.
Преодолей четиристранния лабиринт, качи се в златната клетка и бъди съден.
Едва тогава можеш да седнеш в прегръдката на Смъртта.
— Не ми звучи особено дружелюбно — отбеляза Зоуи.
— Чух едни монаси на Омега да говорят за втората половина на Лабиринта — каза Джак. — Споменаха, че била много по-гадна от първата.
— В края на текста има един последен символ — рече Лили. — Има го и върху черепа на Имхотеп. Ето този.
Тя извади черепа и посочи едно от изображенията върху него:
— Какво означава? — попита Алби.
— Много е шантаво. — Лили се намръщи. — Това е символ на Тот, комбиниран с изображение, така че е труден за превеждане. Означава нещо като „поредицата на завиване“ или „поредица на завъртане“.
Джак погледна от Лили към четиристранния лабиринт.
Огледа каналите с високи сиви стени по пода, стените и тавана; белите бункери, които стърчаха от тях, и водопадите, падащи от улеите в стените.
— Това е уловката — каза той. — Всеки лабиринт тук си има някаква уникална черта. Въпросната „поредица на завъртане“ трябва да е уловката на този…
И рязко млъкна, когато погледът му се спря върху изсечените в тавана канали.
Беше ги забелязал и по-рано, беше забелязал, че нещо в тях липсва.
— Скоби… — прошепна той.
— Какво? — не разбра Зоуи.
Джак говореше на себе си, мислеше на глас.
— Не висиш на ръце от тавана. А вървиш по него… защото целият лабиринт трябва…
Докато говореше, продължаваше да се взира нагоре, след което погледна към целия лабиринт, когато осъзна каква е уловката.
— Татко? Ехо? Какво има? — попита Лили.
Джак преглътна.
— Ох, Господи. Здравата ще се озорим с това.
И точно тогава се случи.
От стените около тях се разнесе дълбок грохот и изведнъж, докато гледаха свръхдългия лабиринт, цялата огромна правоъгълна пещера се завъртя.
Гледката си я биваше.
Целият дълъг лабиринт — под, стени и таван — се завъртя бавно наляво, така че онова, което преди малко беше лява стена, сега се превърна в под.
Ефектът беше колкото внезапен, толкова и шокиращ.
Докато подът се накланяше бързо и премина ъгъла от четирийсет и пет градуса, цялата вода, която се беше изливала в каналите му от водопадите, се развълнува и поради гравитацията потече надолу като стена разбеснели се вълни, които се нахвърляха върху каналите и се разплискваха по множеството поставени под прав ъгъл стени в опит да се наместят на новия „под“ на пещерата.
После гигантският древен механизъм, причинил колосалното завъртане, избумтя приглушено, въртенето спря и лабиринтът отново стана неподвижен.
— Единствените безопасни места като че ли са белите подобия на бункери — каза Джак. — Завъртането, или поредицата на въртене, трябва да е свързано с някакъв часовников механизъм. Намираш убежище в бункер и там измисляш как да стигнеш до следващия. Но имаш ограничено време да преодолееш тази част от лабиринта и да стигнеш до следващия, преди механизмът да се е задействал отново.
— И ако не стигнеш навреме, водата те помита — каза Зоуи. — Ако не се удавиш, ще изгубиш ориентация и няма да знаеш накъде да продължиш. А при следващото завъртане се изгубваш безнадеждно.
— А не можем ли да минем по стените на каналите? — предложи Алби.
Лили поклати глава.
— На строителите на тези лабиринти по принцип не им допада, когато някой се опита да излъже системата.
Джак посочи най-близкия бункер, който се намираше на стотина метра навътре в лабиринта, точно в средата.