— Добре, народе. Нямаме време за губене. Растор и Сфинкса вече прекосяват лабиринта. Това е изпитание за памет и скорост, при това под постоянно напрежение. Вгледайте се внимателно в лабиринта и намерете точния път до първия бункер. Освен това трябва да определим през какви интервали се върти това нещо, защото ще трябва да стигаме до следващия бункер преди завъртането да ни помете.
През следващите трийсет минути оглеждаха лабиринта.
Джак и Зоуи използваха хронометрите си и след още три колосални завъртания, които върнаха първоначалния „под“ отново долу, пресметнаха, че масивното издължено пространство се завърта наляво приблизително веднъж на всеки десет минути.
Междувременно Лили и Алби начертаха курс към първия бункер.
След като слезеха в каналите, трябваше да разчитат на паметта си, така че трябваше да знаят накъде да завиват на всяко кръстовище.
И намериха система. Решиха, че ако при първата пресечка трябва да завият надясно, ще викат „Едно, надясно“. Ако на втората трябва да обърнат наляво, викът им ще е „Две, наляво“ и така нататък.
Например, за да стигнат до първия бункер, трябваше да направят шестнайсет завоя; Джак запомни първите четири, Зоуи вторите, Лили третите и Алби — последните.
— Добре — каза Джак. — Време е да действаме. Всички ли са готови? Добре.
И така те се спуснаха от входната арка в каналите и тръгнаха през четиристранния лабиринт.
Каналите бяха тесни и клаустрофобични. С твърди сиви стени, които почти се опираха една в друга.
Масивните стени на лабиринта, всяка над двеста метра, или колкото висока офис сграда, се извисяваха от двете им страни, прорязани от други виещи се канали.
Подът, по който тичаха, беше покрит с вода, която стигаше до глезените им и нивото й бавно се повишаваше заради водопадите.
Джак шляпаше през водата, движейки се с пълна скорост през лабиринта.
Стените от сив камък се размазваха от двете му страни. Раменете му почти ги забърсваха.
Той стигна до първото кръстовище.
— Едно, дясно!
Всички завиха надясно.
На следващото кръстовище извика „Две, ляво!“ и всички завиха наляво.
Докато тичаше, Джак осъзна, че Зоуи беше права. Влезеш ли в каналите, лабиринтът ставаше абсолютно непреодолим. Ако нямаш план как да минеш през него, можеш да се изгубиш за нула време. И ако водата те подметне няколко пъти при завъртането, няма излизане. Очаква те само смърт.
След четири пресечки Джак остави Зоуи да застане начело и да ги води през следващите четири. После дойде ред на Лили, а след нея беше Алби.
След около девет минути тичане по този начин завиха на последната пресечка, стигнаха до първия бял бункер и се метнаха в него…
… секунда преди лабиринтът да се завърти.
Чувството да са в лабиринта по време на завъртането му беше абсолютно неописуемо.
Противно и в същото време предизвикващо възторг.
Силният грохот отново изпълни въздуха, докато невидими зъбни колела преобръщаха огромното пространство.
В безопасност в бункера, задъхани, Джак и хората му се облегнаха на стените, когато цялата постройка около тях се завъртя на деветдесет градуса.
През тесните прозорци на бункера можеха да видят въртящия се лабиринт и как водата от водопадите сменя посоката си — сега вместо да пада пред стените, тя падаше направо от тавана в каналите, които се бяха превърнали в под.
Разбира се, гравитацията не беше променила посоката си — просто пространството се въртеше. Лявата и дясната стена се бяха превърнали в под и таван.
И накрая, със силен тътен, стърженето и движението спряха — и бункерът на Джак се озова странично на дясната стена, откъдето можеха да видят следващата част от лабиринта.
— Алби, Лили, намерихте ли път до следващия бункер? — попита Джак.
— И още как — отвърна Лили.
— Добре, докато сме заседнали на стената, вижте дали можете да начертаете пътя до следващите бункери — каза Джак. — Когато стената ни отново стане под, трябва да сме готови за следващото тичане.
Но докато чакаха лабиринта да се завърти отново, станаха свидетели и на още нещо.
Двама от сръбските войници на Растор, явно разделени от шефа си, подадоха глави от (сегашния) под на лабиринта, като се опитваха да различат пътя пред тях.
В отговор две червени сфери незабавно паднаха от тавана, прелетяха през пространството и се разбиха в канала им недалеч от тях.
Последваха шокиращи взривове.