Всички щяха да полетят от почти двеста метра височина — и дори да се разминеха със смъртта, щяха да се пръснат в пълния с вода лабиринт.
Той бързо извика заповед на Алби, после друга на Зоуи и Лили…
… и секунда по-късно досега отвесната им странична стена се превърна в таван.
Ако някой можеше да види гледката, ченето му със сигурност щеше да увисне.
Джак и Алби висяха на двеста метра над пода на пещерата, хванати с едната си ръка от титан за стената на канала, а Зоуи и Лили се бяха вкопчили в кръстовете им.
Джак и Алби бяха използвали юмруците си от титан бързо да издълбаят плитки дупки в стената, колкото да успеят да се хванат.
А после Зоуи се беше вкопчила в кръста на Джак, а Лили — в кръста на Алби.
И така, когато каналът им се преобърна напълно, те останаха да висят високо над лабиринта и да чакат следващото завъртане.
Никой човек с нормални ръце не можеше да постигне подобно нещо.
Но титановите пръсти на Джак и Алби не бяха нормални. Освен че бяха изключително здрави, благодарение на двигателните си механизми те бяха и невероятно силни и стискаха като менгеме стената в продължение на няколко минути, докато накрая с грохот и стон лабиринтът се завъртя отново, таванът се превърна в стена и те тупнаха на страничната стена на канала, която отново се беше превърнала в рафт.
Четиримата тутакси се втурнаха към следващия бункер, метнаха се в него и спряха задъхани.
Алби се обърна към Джак и вдигна металната си лява ръка. В края на краищата това беше старата ръка на Джак, която той беше дал на Алби след инцидента с Йегер Айнс, Дион и оръжието нишка.
— Това нещо е страхотно — каза Алби. — Най-добрата втора ръка на света.
— И още как — отвърна Джак. — Когато ми я направи преди двайсет години, Магьосника обеща, че ще е по-добра от онази, с която съм се родил. И се оказа прав.
По време на почивката Лили разгада поредицата на завъртанията.
— О, сега го виждам.
Тя посочи оригиналния символ:
— Това изображение представя поредицата на завъртанията, но е сложно. Отделните линии представят посоката на всяко завъртане — вижте как някои вървят наляво, а други надясно. А дължината на всяка линия показва времето между завъртанията — едни са по-дълги, други по-къси. Именно затова бяхме сварени неподготвени.
— Като че ли наистина си го разчела — каза Джак. — Адски се радвам, че ме настигнахте. Нямаше абсолютно никакъв начин да се справя с това чудо без вас.
И те продължиха напред през дългия въртящ се лабиринт.
Тайният царски свят III
Обелискът в Ню Йорк и срещата във Вашингтон
И Седящият на престола рече: ето, всичко ново творя.
Откровение 21:5
Остров Тенедос
Егейско море, недалеч от турския бряг
27 декември, 09:55
36 часа по-рано
Йоланте, Никой и Бърти стояха в мрака на хранилището на Троя и слушаха гласа на Хлоя, идващ от някакъв говорител в мрака.
— За твое съжаление, хората ми вече посетиха това хранилище и намериха информацията, която ни трябваше. Между другото, отговорът е Лондон. Време е мисията ти да приключи, богаташка глезло. Време е да умреш. Та-та.
Минута по-късно колосалната експлозия разкъса хранилището, унищожавайки го напълно с всичко в него.
През тази минута обаче се случиха много неща.
Навсякъде около тях светнаха червени светлинки — сигналните лампички на дванайсет пластични експлозива, свързани помежду си.
От средния се разнесе пронизителен звук и Никой се задейства на мига.
Като бивш служител във флота, океанограф и търсач на съкровища той познаваше този вид експлозиви — последователни заряди, свързани чрез проводници с централно контролно устройство. Никой се хвърли към заряда в средата, заби пръст в превключвателя на детонатора и го задържа натиснат.
И нищо не се случи.
Йоланте замръзна.
Бърти замръзна.
— Какво стана? Или не стана? — попита Бърти.
— Просто попречих на лошите момчета да гръмнат — изпъшка Никой. — Само че има един проблем.
— Какъв?
— Не мога да пусна детонатора — отвърна Никой. — Махна ли си пръста, пластичните експлозиви ще се взривят и ще ни размажат по стените и пода.
Йоланте впери поглед в него.
— Господи!
— Йоланте — продължи Никой, — Хлоя най-вероятно е оставила хора да следят това място някъде отвън и да се уверят, че експлозивите ще се задействат. Сигурно са на яхта край брега. Ако излезем, ще ни убият. Ако не последва експлозия, някой почти със сигурност ще дойде, за да се увери, че сме мъртви. Вие двамата трябва да намерите нужната информация и да се махате. После ще пусна детонатора и, ами…