Отмъкнаха частен самолет от летището — лъскав „Гълфстрийм IV“ — и незабавно отлетяха за Ню Йорк.
Когато нощта настъпи, Никой превключи на автопилот и отиде при Йоланте в салона.
Тя седеше със затворени очи; явно още мислеше за Бърти и се мъчеше да приеме саможертвата му.
Погледна Никой. Бузите й бяха мокри от сълзи.
Никой й подаде салфетка.
— Трябва да ме запознаеш набързо с положението — каза той, докато тя бършеше очите си. — Каза, че Хлоя отивала при погрешния обелиск. Искаш ли да ми кажеш защо?
— Получихме преднина — отвърна Йоланте. — Не голяма, може би само един час или горе-долу толкова, но все пак преднина. Хлоя ще разбие обелиска в Лондон, но той е погрешният.
— Защо?
— Главната следа за намирането на Синята камбана е в последните думи от надписа върху короната на Приам — камбаната е вградена в обелиска, който дава живот на всичко. Обелиските в Лондон и Ню Йорк са издигнати от египетския фараон Тутмос III и са идентични. Тутмос ги покрил целите с йероглифи, които са едни и същи. С изключение на една малка подробност, известна само на шепа хора. И двата надписа завършват с описанието на фараона като „Тутмос III, син на слънцето“, само че върху обелиска от Ню Йорк има и един допълнителен ред. Той завършва с „Тутмос III, син на слънцето, което дава живот на всичко.“
Йоланте изгледа Никой.
— След като не открие нищо в обелиска от Лондон, Хлоя ще се сети, че е отишла при погрешния. Трябва да стигнем до Ню Йорк колкото се може по-бързо, да отидем при правилния обелиск, който е в Сентръл Парк, и да извадим Синята камбана преди тя да е осъзнала грешката си.
И така те продължиха да летят през Атлантика с модерния частен самолет.
Редуваха се да спят, за да възстановят силите си.
Времето течеше.
Когато до Ню Йорк им оставаха само два-три часа път, Никой провери въздушните пътища по източното крайбрежие на Съединените щати.
Онова, което видя, го смути.
Той се върна в салона да събуди Йоланте, но я завари вече будна, загледана през прозореца към нощното небе.
— Няма никакъв въздушен трафик над големите брегове на източния бряг като Ню Йорк, Бостън, Филаделфия, Вашингтон — каза той. — И абсолютно никакви радиосъобщения. Дори центровете за управление на полетите са замлъкнали.
— Какво, о… — разсеяно отвърна Йоланте.
— Хей. Добре ли си? — меко попита Никой.
Йоланте се обърна към него.
— Мислех си за това какво каза Хлоя за мен, в какво съм се превърнала.
— Какво искаш да кажеш? — попита Никой, докато се настаняваше срещу нея.
— Откакто се помня, целият ми живот се въртеше около външния ми вид, парите и властта. Наистина дълго време съм била разглезена кучка.
Никой кимна.
После погледна бръснатата глава на Йоланте и счупения й нос.
— Знаеш, че хората могат да се променят — каза тихо. — И ми се струва, че ти си се променила доста. Искам да кажа, познавам само тази твоя версия и… ами, тя ми харесва.
Той се размърда смутено.
— Тоест… виж, ако успеем някак да преживеем всичко това и вселената не свърши, може би… ще се съгласиш да те поканя на вечеря, на кафе или нещо подобно?
Йоланте повдигна вежди.
— Това покана за среща ли е?
— Ами, да.
Йоланте поклати глава.
— Не заслужавам човек като теб. Ти си умен, приятен и много над средното ниво, когато става дума за външен вид. Господи, освен това си и богат. Точно това казвам. Познавала съм само богати херцози и принцове…
Никой се усмихна.
— Да, но аз не живея заради и чрез парите. Те просто ми помагат да правя онова, което ми харесва. Продължавам да пазарувам в супермаркета. По дяволите, дори купувам „Пепси“ вместо „Кока-кола“, когато е на промоция. Не ми се вярва някое от вашите богати момчета някога да е стъпвало в супермаркет.
— Така е.
Никой се наведе напред и я погледна право в очите.
— Няма да лъжа. Трудно е да се промениш. Но първата стъпка е да признаеш какъв си бил и после да решиш да бъдеш различен. И ми изглежда, че ти правиш точно това.
Йоланте потърка бръснатата си глава.
— Но я ме виж…
— Вече ти казах, харесваш ми така. Приличаш на пънкарка. И нещо повече, сега си самата ти, сведена до чистата ти външност. Без гримове, без маникюри, без поддържани вежди, дори без коса. Едва ли можеш да бъдеш по-автентична от това и аз нямам нищо против.
Йоланте отново поклати глава.
— Както казах, наистина не заслужавам човек като теб. Но ако се измъкнем живи от това, ще изляза на среща с теб.