Никой се усмихна.
Около час по-късно, няколко часа преди събитието Омега, започнаха да се спускат към Ню Йорк.
Ню Йорк, САЩ
28 декември, 19:00 ч. Местно време
(29 декември, 03:00 ч. в лабиринта)
Два часа и шест минути до Омега
Летище „Кенеди“, обикновено едно от най-оживените на света, беше зловещо пусто. Самолетът на Никой и Йоланте кацна на една от пистите му.
Нощта беше настъпила, но градът, който никога не спи, беше тъмен и смълчан.
Никой и Йоланте изтичаха от самолета, качиха се в оставения наблизо чартърен хеликоптер — хубав и бърз „Бел Джет Рейнджър“ — и Никой незабавно го насочи към прочутия силует на Ню Йорк Сити.
Летяха над Куинс, като се носеха ниско над автострадите и надлезите, водещи към Манхатън.
Обикновено по това време на деня тези пътища щяха да са задръстени от бавно пъплещ трафик.
Днес пак бяха задръстени с безброй коли, таксита, камиони и ванове, но в гледката нямаше нищо нормално.
Нямаше никакъв трафик.
Всички коли на пътя бяха неподвижни.
Бяха спрели накриво или блъснати една в друга, качени на тротоарите или просто останали там, където ги беше заварил звънът на камбаната на сирените.
Докато прелитаха над стоманените кули на моста Уилямсбърг, Йоланте и Никой видяха стотици автомобили, замръзнали под всякакви ъгли на него, също жертви на камбаната.
А после хеликоптерът им се носеше през каньоните на Ню Йорк, със сгради от двете им страни и пусти улици под тях, преди да излезе на открито над широката зелена шир на Сентръл Парк.
Никой зави и се насочи към средната част на парка откъм Пето авеню и гигантската ниска сграда на Музея на изкуствата „Метрополитън“.
И го видяха зад „Метрополитън“.
Той се издигаше над дърветата — огромен каменен стълб, сив и очукан, строен и висок. Древен паметник, който наистина се намираше извън мястото и времето си в този най-модерен от всички градове.
Обелискът на Ню Йорк.
Иглата на Клеопатра.
Как огромният гранитен обелиск се е озовал в Ню Йорк през 1881 година е история, която си заслужава да се разкаже.
Само докарването му от доковете на река Хъдсън до Сентръл Парк било херкулесов подвиг, за който трябвало специално да се прокара железопътна линия, да се построят мостове и да се вдигнат специално проектирани за целта кранове.
Подарък за Съединените щати от хедива[5] на Египет, обелискът беше пострадал много от замърсения въздух на Ню Йорк. Въпреки че го почистваха редовно, беше покрит със сажди и наслоявания от отработени газове.
Никой спусна хеликоптера до високия двайсет и един метра обелиск.
— Добре. И сега какво правим?
Йоланте сви рамене.
— В надписа върху короната на Приам се казва, че Синята камбана е вътре в обелиска. Май ще трябва да го съборим, макар че бъдещите поколения сигурно ще ни се мръщят заради това.
— Това нещо сигурно тежи поне двеста тона — каза Никой. — Добре, заемам се.
Приближи хеликоптера към върха на обелиска и много бавно и постепенно избута лоста напред, при което плазовете на хеликоптера опряха горната част на каменната стрела, забутаха…
… и обелискът се наклони…
… и падна.
Сгромоляса се като отсечено дърво с колосален трясък върху площадката около подиума му. Беше толкова тежък, че напука паважа.
Никой приземи хеликоптера до лежащия вече обелиск. Йоланте се втурна към него и видя, че той също се е напукал на няколко слаби места.
Имаше една пукнатина при основата му. Йоланте грабна тежък гаечен ключ от хеликоптера и заудря с него напуканото място, разкривайки кухина…
… в която имаше нещо, увито в древни бинтове.
Нещо сферично.
С размерите на баскетболна топка.
Никой гледаше как Йоланте развива бинтовете, разкривайки зашеметяващо прекрасен предмет.
Сфера от блестящ син метал.
Беше изработена съвършено, без никакъв недостатък по метала. Имаше матов блясък, който определено не беше дело на човешка ръка.
И имаше малка кръгла дупка в основата.
Това беше камбана, древна камбана.
Синята камбана.
Никой се ухили.
— Върнахме се в играта…
Прекъсна го ревът на хеликоптери зад небостъргачите наоколо.
Два военни щурмови хеликоптера.
Гласът на Хлоя Карнарвън забумтя от високоговорителя на едната машина.
— Йоланте! Ама че жилава си била. Виждам, че си намерила Синята камбана. Но сега няма къде да бягаш! Ще ти я взема, много благодаря!
5
Персийска титла, използвана за управителя (наричан обикновено валия) на автономния вилает Египет и Судан в Османската империя — Б. пр.