Никой и Йоланте се втурнаха към хеликоптера, понесли със себе си Синята камбана.
Във въздуха над Атлантическия океан
28 декември, 18:00 ч. Местно време
(29 декември, 02:00 ч. В лабиринта)
Докато Никой и Йоланте летяха към Ню Йорк, Мечо Пух и Стреч също пътуваха към Америка в нов самолет, с който се бяха сдобили, когато най-сетне пристигнаха в Марсилия — „Боинг“ 373 на „Еър Франс“.
Те обаче летяха към Вашингтон, главното място за среща на царските фамилии.
Беше ранна вечер и повечето светлини на самолета бяха изгасени.
С Мечо Пух и Стреч пътуваха д-р Трейси Смит, експерт по камбаните на сирените и специалист по уши-нос-гърло, която беше създала серума, който събуждаше приспаните, и сестра Линда Фадел от Ордена на честните девици, съвременното име на сестринството на весталките.
Разбира се, с тях беше и пленникът им, царският банкер сър Джон Марън, който седеше на една седалка в първа класа със закопчани китки и глезени.
През първата част на полета богатият могъщ банкер беше заплашвал и гледал кръвнишки екипа, но сега беше заспал.
Мечо Пух седеше сам в пилотската кабина на тънещия в полумрак самолет и следеше автопилота, докато другите бяха в първокласния салон, където се редуваха да спят и да държат под око Марън.
Мечо Пух нямаше нищо против. И без това винаги му беше трудно да спи в самолет — въздухът винаги му се струваше много сух.
Седнал сам в пилотската кабина, той извади книжка с меки корици — класическата фантастика „Фондацията“ на Айзък Азимов — и се зачете на светлината на лампата над главата му.
Книжката беше доста стара и опърпана. Пух я беше препрочитал с удоволствие много пъти.
Четеше от около половин час, когато зад гърба му се разнесе глас.
— Падаш си по Азимов, а?
Трейси Смит стоеше на входа на кабината.
— Не мога да спя — добави тя. — Никога не мога да спя в самолети. Мисля, че е свързано със сухия въздух. Нещо против да ти правя компания?
— Заповядай — отвърна Пух. — С удоволствие.
Трейси се настани в седалката на втория пилот и се загледа към великолепното обсипано със звезди небе.
— Значи харесваш научна фантастика? — попита тя.
— Обожавам фантастика, но най-вече Азимов. Той е просто великолепен. Такова въображение. А „Фондацията“ ми е любима. Препрочитам я на всеки няколко години, плюс продълженията. Чела ли си негови книги?
— Разбира се. Всички. Включително и тази. Защо ти е любима?
Пух се замисли.
— Може би защото разказва за тържеството на знанието, на мъдростта над грубата сила. Аз съм от семейство, в което силата се предпочиташе пред знанието. По-големият ми брат беше ужасен грубиян и често ме биеше, особено заради това, че уча. Но когато се връщах в стаята си и се зачитах в тази книга, тя ми помагаше, даваше ми надежда. А твоята любима коя е?
Трейси го изгледа за момент. Погледът й беше странен, почти пронизващ.
Накрая отговори:
— Любимата ми книга от поредицата е втората, онази с Мулето.
— А, Мулето! Какво ти харесва в него? — с жив интерес попита Пух.
— Харесва ми, че е математическа аномалия. Истинска външна величина, която се появява и нарушава — поне за известно време — математическия план на Хари Селдън. Животът е пълен с подобни случайни хора и събития и си мисля, че Азимов го е описал блестящо.
— Много си права — рече Пух. — Мулето е чудесно творение. Наистина сложен злодей. Тотално уникален в литературата, едно от най-добрите изобретения на Азимов. А какво мислиш за начина, по който Азимов…
И през следващите няколко часа двамата продължиха да бъбрят на слабата светлина за книги, четене и научна фантастика.
Без изобщо да осъзнаят, че са наблюдавани…
… не от враг, а от приятелите им Стреч и сестра Линда, които бяха в първокласния салон.
Линда беше направо сащисана.
— Говорят вече три часа\ — прошепна възбудено тя на Стреч. — Откакто я познавам, никога не съм я виждала да говори с мъж повече от три минути. Така де, погледни я само. Прекрасна е, слаба и хубава, така че мъжете винаги я ухажват. Тя обаче винаги е имала правило — ако през първата минута не я попитат нещо за нея или за мнението й за нещо, зарязва ги на момента.
— И какъв е резултатът? — попита Стреч.
— Нека да бъдем честни, Бенямин, повечето мъже говорят за себе си. Малко от разговорите й са продължавали дълго.