Стреч тихо се разсмя и кимна към Мечо Пух.
— Е, очаква я ново преживяване, защото моят приятел е последният истински джентълмен на планетата. Няма друг представител на мъжкия пол, който да е по-любезен, по-внимателен и по-добър събеседник от него.
— Необвързан ли е?
Стреч се разсмя.
— Да, за огромна и вечна мъка на майка му. Така и не успя да намери подходящото момиче.
Двамата продължиха да гледат как Трейси и Мечо Пух разговарят оживено.
Линда въздъхна.
— Кой знае, може пък сега да е намерил подходящата. Ще е жалко, ако светът свърши.
И точно в този момент най-неочаквано двигателите изреваха и самолетът рязко се наклони наляво.
Завиха аларми.
Всичко, което не беше закрепено, се разхвърча и изпопада на пода.
Двигателите отново изреваха и големият боинг се наклони на другата страна.
Като се мъчеше да запази равновесие, Стреч се втурна към пилотската кабина.
— Какво става?
Пух се беше облегнал назад с изцъклен поглед.
Пред него лостът за управление се движеше сам.
После самолетът се изравни и продължи да лети нормално.
Пух огледа панела, като провери всички уреди, все още без да докосва лоста.
— Хакнаха ни — мрачно рече той. — Открили са ни. Сега някой управлява самолета дистанционно. Явно приятелят ни господин Марън е успял да предупреди по някакъв начин хората си за положението си и къде се намира.
Той преглътна и изгледа Стреч.
— И ще ни откарат там, където си пожелаят.
Планински комплекс Рейвън рок (Обект Р)
Блу Ридж Съмит, Пенсилвания
28 декември, 19:00 Ч. Местно време
(29 декември, 03:00 ч. В лабиринта)
Един час по-късно, със запалени сигнални светлини, боингът кацна на военна писта в Пенсилвания, в подножието на мрачна ниска планина, по която растяха отделни голи дървета.
Големият самолет се приземи сам, управляван дистанционно от ръката на неизвестен пилот.
Забави ход и спря в мрака.
Прожектори осветиха пистата около него, разкривайки бетонен тунел, който водеше в недрата на планината.
Прожекторите разкриха и силите, излезли да посрещнат самолета — десет въоръжени командоси на Делта форс и формация от поне двеста бронзови, всички застанали мирно.
Начело на бронзовите беше рицар на Златната осмица.
Мечо Пух, Стреч, Трейси и Линда ги гледаха нервно от пилотската кабина.
Внезапно от радиостанцията им излая глас.
— Пуснете сър Джон! После излезте с вдигнати ръце, или ще бъдете застреляни!
Те се подчиниха.
Срязаха свинските опашки, с които бяха закопчали китките и глезените на царския банкер, и отвориха предната врата.
— Надявам се да помните какво ви казах по-рано — каза сър Джон Марън, докато излизаше и разтриваше китките си. — Онова за писъците и умоляването.
И с едно последно изсумтяване излезе от самолета и отиде при командосите на пистата.
С дълбоки въздишки Пух, Стреч, Трейси и Линда го последваха и излязоха с вдигнати ръце в мразовитата нощ.
Докато излизаше от самолета на стълбата, докарана до него, Стреч се огледа.
Суровата планина се извисяваше над пистата като масивна сянка на фона на звездното небе. Дърветата по склоновете й бяха голи. Бетонният тунел се губеше някъде в недрата й.
Бяха ги докарали в Рейвън Рок, както и беше предположил.
Рейвън Рок, или Обект Р, както го наричаха в правителствените кръгове, беше част от американския план за „Приемственост на управлението“ в случай на война, терористична атака или ядрен удар.
Подобно на базата Шайен в Колорадо, Рейвън Рок можеше да действа като отдалечена версия на Пентагона и да контролира и координира американските въоръжени сили по целия свят, като в същото време осигурява подслон на над три хиляди души в огромния си подземен комплекс.
Носят се слухове за мрежа от подземни пътища, които свързват Рейвън Рок с намиращия се наблизо Кемп Дейвид, от който пък можело да се стигне чак до Пентагона.
Четиримата герои слязоха по стълбата и бавно тръгнаха към командосите от Делта форс.
Стреч погледна рицаря на Златната осмица пред строените бронзови и не пропусна да забележи пръстена на командването на дясната му ръка.
— Е, просто трябва да го кажа — обади се Линда. — Прав беше. В Мосад са те научили добре и са те направили добър познавач на човешкото поведение, Бенямин.
Стреч продължаваше да се оглежда, като се съсредоточи най-вече върху едно нещо.