— Благодаря, Линда, макар че се надявах да греша. Какво ще кажеш, Пух?
Мечо Пух се обърна към него.
— Бенямин, приятелю, ти го каза. Досети се, че Марън е имал нещо като паникбутон и че ще хакнат самолета, за да си го върнат. Както и че ще го докарат тук.
— Готов ли си за хардрок? — попита Стреч.
— И още как — отвърна Пух.
— Експлозивите нагласени ли са?
— Тъй вярно.
— Тогава нека партито да започне — каза Стреч. — Направи го.
Мечо Пух натисна копчето на дистанционното, скрито в лявата му ръка, и…
БУУУУМ!
… страхотна експлозия разкъса самолета зад тях!
Взривът беше толкова силен, че целият 737 за момент се озова във въздуха и се пречупи през средата, разкъсан отвътре от експлозия с формата на звезда.
Десетимата командоси приклекнаха и инстинктивно се извърнаха…
… Пух, Стреч, Трейси и Линда извадиха оръжията, скрити на кръстовете им, вдигнаха ги и откриха огън, давайки начало на последния отчаян план.
Брегът на Червено море
29 декември, 03:30
Докато в Америка се случваше всичко това, в Египет се водеше друга битка — изненадваща атака срещу временната писта, устроена от силите на Йегер Айнс на брега на Червено море, недалеч от мястото, където Тронът на живота се беше издигнал от морето.
Атаката беше брутална и не срещна съпротива.
Руски щурмови хеликоптер, управляван от Руфъс и Скай Монстър, обсипа с огън и жупел различните камиони, джипове и самолети на пистата.
Всичко паркирано наоколо беше унищожено.
Алойзиъс Найт и Истън седяха зад Руфъс и Скай Монстър в хеликоптера.
— Ии-ха! — извика Алойзиъс, докато стреляше с картечницата.
Основните сили на рицарите се намираха на нефтената платформа и хората тук, които бяха останали без лидери, побягнаха в пустинята — някои с коли, други пеша.
Само за секунди цялата база избухна в пламъци.
Димът беше толкова много и толкова гъст, че скри звездите в небето.
Алойзиъс кимна доволно.
— Така ви се пада, скапаняци.
Обърна се към другите.
— Надявам се Джак да е жив в Лабиринта.
Скай Монстър огледа пораженията по пистата и кимна.
— Отдавна познавам Джак. Срещнах го в една наистина гадна част на света. Първото, което направи за мен, беше да ми спаси задника. Ако трябва да избирам някой, който да се намеси сега и да спаси всички ни, това ще е Джак Уест-младши.
Мъж на име Джак
Четвърта част
БАСРА, 1991
— Я виж ти! И ако това не е Джак Уест… — каза Калис. — Не съм
те виждал от Ирак през деветдесет и първа.
Знаеш ли, Уест, шефовете ми още се чудят как се
измъкна от онази ракетна база край Басра.
Там трябваше да има поне триста души от Републиканската
гвардия, но ти все пак се измъкна…
Матю Райли, „Седемте смъртоносни чудеса“
Писмото от Другата страна на Джак продължаваше:
От много години нося моята вярна каска.
Сдобих се с нея при необичайни обстоятелства — видях някакви типове в Ню Йорк да играят ролята на пожарникарски екип и един от тях я изпусна. Запазих я — поне отначало — като напомняне да не се доверявам на никого от пръв поглед.
Но с времето започнах да харесвам очуканата си пожарникарска каска. Тя беше с мен в много приключения и неведнъж ми е спасявала живота.
Освен това започнах да я възприемам в една нова, може би по-добра светлина.
Разбираш ли, професионалистите, които слагат такива каски — истинските огнеборци на този свят, — ги носят с единствената цел да защитят другите. Тези каски нямат друго предназначение.
Те се носят от онези, които тичат право към опасността, за да помогнат на обикновените хора.
В крайна сметка именно това е задвижвало и мен през целия ми живот.
Не търся слава и богатства, повишения или власт. Просто искам да видя как обикновените хора на света — майки и татковци, деца, баби и дядовци — могат да живеят живота си, да обичат близките си и да преследват мечтите си без някакъв си крал, император или както там се нарича, да властва над тях.
Точно това означава тази каска за мен.
Басра, Ирак
Операция Пустинна буря
Март 1991
Мисията беше отишла по дяволите.
Дълбоко зад вражеската линия, малко след като бяха унищожили ракетната база, Джак беше откъснат от американските си другари от Делта форс.