Той беше без превоз и се спасяваше от триста души от Републиканската гвардия, единствената част от иракската армия, която струваше нещо.
Те бяха истински убийци и отчаяно искаха да заловят западен войник от специалните части и да го влачат с джип из улиците на Басра, за предпочитане докато е още жив.
На двеста метра пред себе си Джак виждаше американските си колеги да тичат към мястото за изтегляне. Отвъд тях изгряващото слънце очертаваше силуетите на два приближаващи спасителни хеликоптера.
„Шибани Делта“, помисли си той.
Мисиите с американци винаги бяха като хвърляне на зар.
Морските пехотинци и рейнджърите бяха страхотни. На тях можеше да се разчита.
Но не и на Делта. Типовете от Делта се интересуваха единствено от себе си. Изникнеше ли възможност да си припишат някакви заслуги, не я пропускаха. Но ако мисията отидеше по дяволите, зарязваха те да се оправяш сам и хвърляха вината върху теб.
А този екип на Делта се водеше от най-големия и най-егоистичния задник от всички, тип с мъртвешки очи на име Кал Калис.
Когато се оказа, че ракетната база се охранява от батальон републикански гвардейци, за който никой не бе подозирал, че е там, Калис и лайната му от Делта си бяха били камшика, зарязвайки разузнавача си — Джак — на произвола на съдбата.
„Мамка му, мамка му, мамка му!“
Джак се намираше на запад от Басра, в леко хълмиста осеяна с шубраци местност на ръба на пустинята.
От лявата му страна имаше изоставено иракско летище, покрито от трупани с десетилетия пясък и ръжда.
Джак тичаше с всички сили след отряда на Делта. Имаше някакъв шанс да ги настигне преди хеликоптерите да отлетят.
Покрай главата му профучаха куршуми на преследвачите и той се метна на земята, като за награда устата му се напълни с пясък.
Когато вдигна глава, чу трясъка на роторите, вече съвсем близко.
Първият хеликоптер се приземи и Калис и боклуците му се качиха. Вторият остана във въздуха, за да ги прикрива.
Джак знаеше, че е малко вероятно да стигне навреме, но въпреки това се изправи и се втурна…
… точно когато ниско над главата му профуча реактивен снаряд, изстрелян някъде от пустинята зад него, и се заби във втория хеликоптер!
Експлозия.
Дим.
Хеликоптерът се завъртя във въздуха с писък на двигатели, оставяйки предсмъртна диря от черен пушек, и се разби в края на пистата на изоставеното летище, само на петдесет метра от Джак.
Джак погледна към другата машина и погледът му се срещна с този на Кал Калис, който стоеше при страничната му врата.
Калис просто се обърна и нареди на пилота да излита.
Вратата се затвори и спасителният хеликоптер се издигна във въздуха и се отдалечи към яркото слънце.
Шибани Делта.
Не след дълго на хоризонта зад него се появиха преследвачите му — триста вбесени вражески войници.
Джак се втурна към разбилия се хеликоптер.
Той представляваше горяща купчина смачкан метал.
Първият пилот беше мъртъв, пронизан на остър ръб на счупената рамка на предното стъкло.
Единственият друг член на екипажа стенеше. Вторият пилот. Кървеше лошо, но беше жив.
Джак го награби, метна го на рамо като пожарникар и се замъкна на единственото място, на което можеше да отиде — хангарите на изоставеното иракско летище.
Сумтеше, докато тичаше.
Вторият пилот беше едър тип и адски тежък.
Джак изрита вратата на хангара, надникна вътре и замръзна от изненада.
Освен обичайните плъхове, хлебарки и паяци там имаше и нещо друго.
Самолет.
Голям самолет.
Блестящо бял чисто нов „Боинг“ 747, сякаш току-що излязъл от завода, с надпис ИСЛЯМСКА РЕПУБЛИКА ИРАК на фюзелажа.
Прекрасна машина, която изобщо не изглеждаше на мястото си в пущинаците около Басра.
— Е, това не го бях очаквал — каза на глас Джак.
Оказа се, че летището било много секретно място, известно само на шепа хора от вътрешния кръг на Саддам Хюсеин. И боингът също бил много секретен — един от личните самолети за бягство на Саддам.
„Сега аз ще избягам с него“, помисли си Джак.
Разположеният тук екипаж, подобно на повечето членове на иракската армия, явно беше избягал, когато американските танкове бяха влезли в Басра.
Докато се качваше по стълбите и пъшкаше под тежестта на втория пилот на хеликоптера, мъжът дойде в съзнание.
— Какво… къде съм?
Акцентът не можеше да се сбърка. Нова Зеландия.
Джак остави пилота при вратата на самолета.