Мъжът имаше гигантска брада, кръгло лице и големи добри очи.
— Улучиха ви, докато прикривахте изроди от Делта, които след това ви зарязаха — каза Джак.
— А какво стана с…
— Не успя. Съжалявам. Можеш ли да управляваш 747?
— Има ли криле, мога да го управлявам — твърдо отвърна едрият пилот.
Минути по-късно, когато тристате републикански гвардейци нахлуха в хангара, стреляйки с автоматите си, гигантският самолет излезе от него, минавайки право през паянтовите врати.
Понесе се в здрача, набра скорост и се отдели от земята.
Пилотът се обърна към Джак.
— Хей, благодаря за спасяването. Особено като се има предвид, че аз трябваше да спасявам теб.
— За нищо — отвърна Джак. — Как се казваш?
— Ърни. Ърни Шефърд. Но повечето ме наричат Скай Монстър.
— Джак Уест. Ловеца.
— Приятно ми е да се запознаем, брато. Сладък самолет, между другото.
Определено беше такъв. Имаше си офиси, заседателни зали, свръхмодерен комуникационен център и дори пищна спалня в задната част, със собствена баня и тоалетна чиния от злато.
Джак и Скай Монстър щяха да останат приятели през следващите двайсет и пет години.
Джак щеше да се натъкне отново и на Кал Калис по време на търсенето на Седемте чудеса на древния свят.
Последната им среща щеше да бъде кървава ръкопашна схватка на една платформа на върха на Голямата пирамида по време на почти катастрофалното Завъртане на Тартар.
Джак щеше да убие Калис, като го хвърли от върха на пирамидата право върху перките на хеликоптер, който кръжеше под тях.
Общо взето, подобаващ край за гадината.
Четиристранният лабиринт
29 декември, 03:30
96 минути до Омега
След цял ден опъващо нервите пътуване през въртящия се лабиринт екипът на Джак най-сетне видя края му.
Докато си проправяха път през свръхдългата плетеница, се бяха придвижвали в едно темпо с противниците си — Растор и малката му група и Сфинкса и кардинал Мендоса.
Групата на Растор запазваше преднината си и през цялото време оставаше на стотина метра пред екипа на Джак.
Със Сфинкса беше различно — Джак постепенно го настигаше и когато краят на лабиринта се появи, той се беше изравнил със Сфинкса, макар да се намираха на срещуположните стени.
От мястото си на дясната стена Джак се загледа към края на гигантския лабиринт.
Отначало краят представляваше само неясно тъмно петно, но когато го приближи, Джак видя, че лабиринтът свършва с висок подобен на пирамида хълм от стъпала, които се изкачваха по стръмна каменна стена.
На върха на хълма се издигаше арка, точно в средата на стената.
Единственият изход.
Джак забеляза и нещо много важно — докато лабиринтът се въртеше, крайната му част си оставаше на едно място.
— Най-сетне твърда земя — прошепна той.
И в следващия миг видя как три фигури изскачат от последните канали на откритото пространство пред стъпалата и започват да се изкачват по тях.
— Растор! — възкликна Зоуи. — По дяволите, успя да излезе от лабиринта.
Джак изруга.
Екипът му, който се намираше високо на дясната стена, имаше да преодолява още цели сто метра лабиринт. И трябваше да стигнат до края му, докато са долу.
— Трябва да ускорим темпото — подкани той хората си.
Погледна през лабиринта и видя, че Сфинкса и Мендоса си проправят път по отсрещната стена, наравно с него.
— Лили, накъде ще се завърти лабиринтът този път?
— Надясно — извика Лили зад него. — По часовниковата стрелка.
— Това е добре за нас и лошо за Сфинкса — извика Джак. — Неговата стена ще стане таван, така че ще му се наложи да изчака в бункер, а нашата ще стане под. Ще можем да останем в този канал и да продължим напред. Ще бъдем пред него и непосредствено зад Растор!
Продължиха колкото се може по-бързо напред по канала. Намираха се на двайсет метра от следващия бункер, когато гигантският лабиринт изстена силно, както правеше всеки път преди да се завърти.
— Движение, всички! По-бързо! — извика Джак.
Втурнаха се презглава по отвесен канал на тяхната стена точно когато лабиринтът започна колосалното си въртене — но точно тогава огромна вълна, която никой не беше забелязал, се надигна от равната част на лабиринта, премина през стените на каналите, сякаш търсеше да удави някого, и се стовари между тях с такава сила, че Джак полетя надолу по канала, докато Зоуи, Лили и Алби бяха запратени назад, в противоположната на края посока.