Докато Растор говореше всичко това, Зоуи, Лили и Алби излязоха от арката и видяха сцената, разиграваща се далече под тях.
Растор отново се ухили на Джак.
— По-рано ти бях оставил изненада, онзи вандал със специалната доставка, залепена за гърба. Приеми това като още един подарък, само че по-голям.
Джак така и не видя откъде му дойде.
Докато Растор беше говорил, втори облечен в сиво командос, който се беше крил върху купола, се беше промъкнал зад Джак.
Командосът скочи върху гърба му, изби пожарникарската каска от главата му и го събори на земята.
Каската на Джак се търкулна по моста, а Джак падна тежко по корем.
Но моментално се претърколи с лице към противника си, който тъкмо замахваше към него с боен нож.
Джак сграбчи китката му и докато задържаше ножа, чу Растор да вика: „Тичай, верни ми войнико! Довърши го! Имай вяра, че всичко живо във вселената скоро, много скоро ще се присъедини към теб в отвъдното!“.
От неудобната си позиция на земята Джак се извърна към Растор и видя как вторият сръбски командос — онзи, който беше загрявал с подскоци зад генерала — се втурва с всички сили по моста.
Мъжът тичаше и крещеше като обезумял фанатик.
Не беше въоръжен, но Джак преглътна от ужас, когато видя какво е закрепено за гърдите на безумеца.
Грозд от дванайсет червени сфери.
Прикрепени с тиксо към гърдите на командоса.
Към тялото на вандала от по-рано имаше закрепена само една сфера, а експлозията й беше огромна.
Този тип носеше дванайсет.
Очите на Джак едва не изхвръкнаха от орбитите.
Този човек беше берсерк, камикадзе, фанатичен атентатор самоубиец, който тичаше към Джак, готов да унищожи себе си, Джак и другия командос.
Зоуи, Лили и Алби гледаха с ужас.
Бяха видели как Джак излиза от другата страна на купола и говори с Растор.
После видяха как първият командос изненада Джак и как двамата паднаха, като изчезнаха от погледите им.
И после видяха как вторият командос се втурна по високия мост — крещеше като обезумял и носеше нещо на гърдите си.
Не бяха в състояние да направят нищо.
Намираха се на двеста метра от сцената, твърде далеч, за да се притекат на помощ, и можеха само да гледат с ужас как вторият облечен в сиво командос стига при купола.
Вторият сръбски командос стигна със спринт до купола и с безумни очи и ликуващ крясък извади нож и започна да ръга безогледно закрепените за гърдите му сфери.
Резултатът беше моментален.
Три от червените сфери се взривиха и експлозиите им задействаха всички останали…
… създавайки невъобразимо огнено кълбо, дванайсет пъти по-силно от предишното, което изригна от купола, като разпарчетоса четирите му колони и напука засводения покрив.
Взривът унищожи напълно купола и всичко в него, включително Джак.
Ченето на Зоуи увисна.
Очите на Лили се напълниха със сълзи.
Алби ахна.
Нямаше начин някой да оцелее при такъв взрив. Всеки от плът и кръв би бил стопен на мига, разкъсан на парчета, изпарен.
Тримата се взираха с ужас в разрушения купол.
Сред руините му танцуваха пламъци. Пушекът се издигаше над него. Горяща алена течност се стичаше по стълба под моста.
И когато ехото на експлозията заглъхна в огромното пространство, чуха нов звук.
Кикота на Растор.
По-нататък всичко се случи за миг.
Растор се обърна и се затича към високата кула в центъра.
Лили се втурна по първия мост към унищожения купол.
Зоуи и Алби се завтекоха след нея.
И когато стигнаха до купола, ясно видяха мащабите на пораженията.
Постройката беше напълно разрушена от взрива.
Колоните й бяха станали на парчета, от което покривът беше паднал върху някакъв церемониален обелиск, който се беше намирал в средата. Срутването беше разцепило покрива на две и беше смазало обелиска.
Навсякъде имаше кръв.
Парчета човешка плът покриваха останките. Нямаше начин да се определи дали са на Джак, на командосите, или и на тримата.
Хлипаща и задъхана, Лили падна на колене и започна да рови в купчината, като разхвърляше парчета от купола, мъчейки се да открие баща си.