Но от Джак нямаше и следа.
Абсолютно никаква.
Единственото останало от него беше пожарникарската му каска, която лежеше малко по-нататък на втория мост.
С омазани в кръв и прах пръсти Лили отчаяно продължаваше да рови в купчината камъни.
Стоящият до нея Алби ясно виждаше истината на ситуацията. Тя беше повече от безнадеждна.
Бледото шокирано лице на Зоуи показваше, че и тя разбира положението.
Алби леко докосна рамото на Лили.
— Лили. Спри. Няма смисъл. Той си… отиде.
На колене, сред почернелите и все още горящи руини, на последното място, където беше видяла любимия си баща жив, Лили отпусна глава и се разрида неудържимо.
Алби можеше само да я прегърне.
Зоуи се взираше в сцената, изгубила дар слово.
И тогава започна стрелбата.
Градушка от куршуми се изсипа върху камънаците навсякъде около тях.
Зоуи се обърна и видя източника на стрелбата.
Тя идваше зад тях, от…
… Сфинкса и Мендоса. Двамата стояха при входната арка, на двеста метра от тях, и стреляха с автомати.
Зоуи сграбчи Лили и я вдигна на крака.
— Трябва да продължим мисията! Дори ако се наложи да го направим без Джак. Мърдай!
Следвана от Алби, Зоуи помъкна безутешната Лили по следващия мост.
Вече нямаха оръжия, така че единственото, което им оставаше, беше да бягат.
Стигнаха подножието на черната кула в средата на високата пещера — точно когато Сфинкса и Мендоса стигнаха до високия мост.
Сфинкса и Мендоса изтичаха през димящите останки на първия купол, без да обръщат внимание на кръвта и парчетата месо и вътрешности по тях.
Внезапно Сфинкса спря.
Наведе се.
И вдигна нещо от земята.
Пожарникарската каска на Джак, покрита с кръв.
Малко течен огън беше попаднал върху левия й ръб и дори сега здравото черно фибростъкло съскаше и се топеше, като образуваше мехурчета.
Кутийката на дясната страна до фенерчето се беше отворила и Сфинкса видя бележка, която стърчеше от нея.
Обзет от любопитство, той я отвори.
Скъпи всички,
Е, явно това е. Отидох си.
Господи, толкова много неща се случиха през
последните двайсет години. Не знам откъде да
започна.
— О, капитан Уест — рече Сфинкса. — Имаше кураж, признавам ти го. Но беше слаб. Слаб и сантиментален. Мотивиран от всички възможни погрешни причини. И виж докъде стигна.
Изсумтя и повтори:
— И виж докъде стигна.
После хвърли каската и забърза напред към края на моста.
Зоуи ги видя да приближават от основата на черната кула.
— Бързо, насам — каза тя и поведе Алби и Лили зад кулата, отдалечавайки се от изключително стръмното стълбище, изсечено във фасадата й. — Не можем да им избягаме, така че се налага да се скрием.
Прилепени към каменната стена на древната кула, те тръгнаха покрай нея и изчезнаха от поглед точно когато Сфинкса и Мендоса изскочиха от последния купол, вдигнали автоматите си.
Двамата минаха покрай тях, без да ги забележат, и започнаха да се катерят по стръмното стълбище на кулата към върха й, погълнати от надпреварата с Растор.
Когато реши, че всичко е чисто, Зоуи се промъкна от задната част на кулата.
Лили и Алби излязоха след нея.
— И сега какво правим? — попита Алби.
Лили само се взираше в празното пространство.
Умът на Зоуи беше пълна каша. Буквално се мъчеше да не се разпадне.
Сви устни и се опита да се овладее.
— Трябва да продължим без него — каза тя. — Не бива да се отказваме. Точно това би поискал Джак от нас. Хайде! Докато дишаме, все още имаме шанс.
И те се закатериха по изключително стръмните стъпала на черната кула. Стъпалата всъщност бяха толкова стръмни, че все едно се катереха по хлъзгава отвесна стълба.
Най-сетне стигнаха до върха, където откриха храм с открити страни, направен от дузина яки трилити[6], подредени в кръг, без покрив.
Отгоре видяха отново златната клетка, която се спускаше на веригата си от кръгла дупка в тавана на пещерата, високо над тях, връщаща се от онова, което се намираше там горе.
Алби се взираше с благоговение в трилитите.
— Също като Стоунхендж. Или по-скоро Стоунхендж е като това нещо.
Зоуи гледаше нагоре към връщащата се златна клетка.
— Сфинкса и Мендоса явно току-що са се качили…
— Не, само господарят Сфинкс се качи — обади се глас зад нея. — Аз трябваше да остана.
6
Конструкция, съставена от два изправени камъка и един полегнал върху тях, във формата на буквата П — Б. пр.