Зоуи се извъртя, Лили и Алби също…
… и видяха един мъж да излиза иззад един от огромните камъни, стиснал в ръце автомат „Щаер“.
Кардинал Рикардо Мендоса.
— Какво стана? Да не би шефът ти да те е зарязал? — презрително попита Зоуи.
Мендоса изсумтя.
— Наистина не знаете нищо за това място, нали? — Той посочи нагоре. — Господарят ми има усещане за история, а онова там горе е най-същественото изпитание в този лабиринт. Защото в онази клетка човек се изправя пред върховния съдия и открива дали е наистина достоен.
Той свали предпазителя на автомата…
… точно когато златната клетка се спусна съвсем и с едва доловимо, но тежко бум докосна центъра на каменния кръг.
Красотата й караше дъха да секне.
Изработена изцяло от злато, клетката беше висока шест метра и имаше златен пирамидален покрив, четири златни стълба и дебел златен под. Висеше на изключително дебела златна верига, която продължаваше шейсет метра нагоре, преди да изчезне в дупката в тавана.
Пристигането на поразителната златна клетка накара Мендоса да млъкне за момент.
После той продължи:
— Но не е нужно да се тормозите с подобни въпроси, защото няма да доживеете да…
— Знаеш ли — обади се друг глас, прекъсвайки Мендоса, — наистина ми дойде до гуша да ви слушам речите, задници такива.
Мендоса рязко се извъртя.
Зоуи, Лили и Алби също.
И очите им се разшириха от шок, когато видяха кой стои на ръба на кулата, в горния край на стръмното стълбище.
Джак Уест-младши.
С каската на главата си, върнал се от мъртвите.
Мендоса вдигна автомата си, но Джак вече се движеше.
Той скочи напред, сграбчи автомата за цевта и дръпна рязко, от което кардиналът изгуби равновесие, залитна и падна на пода на златната клетка.
С бързината на камшик Джак го фрасна с приклада на автомата и го просна в безсъзнание. Кардиналът остана да лежи в клетката, окървавен и неподвижен.
Алби стоеше като треснат, изгубил дар слово.
А Зоуи и Лили се втурнаха към Джак и го прегърнаха.
Джак се отпусна в обятията им, още задъхан от катеренето по стръмното стълбище.
Каската му беше истинска развалина — полустопена от едната страна, със засъхнало фибростъкло по предпазителя на тила и цялата в кръв.
Но въпреки това Джак беше добре.
Все още жив.
И се беше върнал.
Недалеч от унищожения купол. Минути по-рано.
Сфинкса изсумтява, захвърля каската на Джак и двамата с Мендоса продължават забързано към високата черна кула.
Подобно на Зоуи, Лили и Алби, те не обръщат внимание на широкия кръгъл каменен подиум с разбития обелиск на него.
И го подминават, решили, че обелискът е просто безименно светилище, разбито от падналия купол след унищожителната експлозия на червените сфери.
Не знаят, че до неотдавна „подиумът“ е представлявал плитък басейн, пълен с вода.
И така Сфинкса и Мендоса не чуват приглушеното туп, идващо от вътрешността на подиума под обелиска.
Туп.
Туп.
Не виждат едва доловимите, но ясни вибрации от него.
Докато вторият обезумял командос тичаше към Джак в самоубийствения си берсерк-камикадзе спринт, Джак беше отблъснал първия от себе си — удряйки главата му в една от колоните на купола, — след което бе направил нещо абсолютно неочаквано.
Нещо смахнато дори според неговите стандарти.
Беше се втурнал обратно под купола и, скрит от обелиска, се бе хвърлил в плиткия басейн. После беше легнал по гръб, държащ в готовност магнитната си кука.
А след това бе счупил пясъчния часовник със сивия прах, който беше взел от мъртвия монах на Омега, и го беше изсипал във водата.
И беше затаил дъх.
Когато командосът берсерк стигна до купола, водата в басейна под обелиска стана сива, после черна и след това с пукот се втвърди напълно…
… и командосът се появи с безумните си викове, започна да ръга експлозивните сфери на гърдите си…
… и се взриви на парчета.
Кръвта пръсна във всички посоки. Неговата и на замаяния първи командос, който също беше разкъсан на парчета от експлозията.
Колоните станаха на прах и напуканият купол рухна върху обелиска и фонтана, който вече се беше превърнал в плътен сив подиум.
И Джак Уест-младши остана със затаен дъх в тази прилепваща по тялото му каменна гробница, която успешно го беше защитила от ужасния взрив.
В този момент Джак на практика беше погребан жив.
Вътре във вече втвърдения сив камък беше съвсем тъмно и ужасяващо клаустрофобично. Плътната скала го обгръщаше от всички страни.