Единственото, което Джак можеше да чуе, беше собственото му плитко дишане. Не разполагаше с много време — скоро щеше да се задуши, особено ако продължаваше да пъхти толкова силно.
Но все пак разполагаше с едно нещо.
С магнитната си кука, насочена нагоре.
И я изстреля.
Туп!
Куката се стовари върху сивата плоча над него; измина само няколко сантиметра и дори не излезе изцяло от изстрелващия си механизъм, но въпреки това успя да направи няколко малки пукнатини.
Джак я прибра, като натисна копчето за навиване, след което я изстреля отново.
Туп!
Пукнатините станаха по-големи.
Туп! Още по-големи.
И на четвъртия силен удар магнитната кука проби…
… и Джак надникна през процепа в каменната плоча.
След още няколко силни удара и малко промъкване Джак се измъкна (имаше късмет, че обелискът не се беше разпаднал напълно и му беше оставил малко място да изпълзи изпод покрива) и ето че стоеше жив под падналия купол.
Излезе от развалините и се затича към черната кула. И спря за момент, разбира се, за да си вземе каската.
Зоуи и Лили пуснаха Джак от прегръдката си и всички погледнаха златната клетка в средата на каменния кръг.
Тя беше наистина великолепно изделие и беше очевидно, че не е изработено от човешки същества. Яката й верига продължаваше нагоре до тъмната кръгла дупка в тавана на пещерата.
— Когато са създавали прекрасни неща, древните култури са го правили поради някаква причина — каза Зоуи. — Това нещо е важно. Церемониално.
— Съгласен — рече Джак. — Тази клетка е била построена с почит. Но с каква цел?
Алби погледна яката златна верига на клетката и отбеляза:
— Струва ми се, че тя е единственият начин да се излезе от тази част на Лабиринта.
— А ти какво мислиш, Лили? — попита Джак.
До този момент Лили не беше казала нищо, а оглеждаше четирите златни колони и пода на клетката.
Джак я гледаше как отстъпва назад, за да огледа по-добре пода.
И докато тя го правеше, Джак видя какво гледа.
Центърът на пода беше зает от голямо, но много прецизно изображение.
— Окото на Хор — промълви Лили. — Окото на Провидението. Или…
— Всевиждащото око — довърши Джак.
— Да — потвърди Лили.
Джак се намръщи.
— И какво означава то тук, дечко?
Лили беше едва ли не като хипнотизирана, докато се взираше в огромната гравюра върху златния под.
После погледна Джак и останалите.
— Този знак се е появявал многократно в историята. Египтяните го поставяли върху върховете на пирамидите. Масоните също са го използвали. Съединените щати го имат върху банкнотата си от един долар. Но където и да се появява, той винаги е имал едно значение — че ни гледат, че сме наблюдавани и преценявани от някаква висша сила.
Погледна сериозно всеки член на групата поред и продължи:
— Целият Лабиринт представляваше серия от премеждия, преценки, изпитания на достойнството. Досега всяка част от него изпитваше нещо в нас. Смелостта ни прекара през първия лабиринт. Знанието ни доведе до безкрайния тунел и през него. Смирението ни позволи да минем покрай златните статуи. И издръжливостта ни преведе през въртящия се лабиринт. Тази клетка обаче е различно изпитание. Изпитание, което не може да се преодолее с кураж или решимост, с мъдрост и дори с действия.
— С какво тогава? — попита Джак.
— Това е върховното изпитание на достойнството — каза Лили. — Изпитание на най-съкровените ни намерения.
— И как действа? — попита Алби.
— Просто — отвърна Лили. — Влизаш в клетката и се издигаш в онази дупка в тавана. И там биваш съден.
Дълго време всички мълчаха.
Джак погледна неуверено нагоре към веригата, стигаща до високия таван.
— Върховният съд. Така де, какво друго бихме могли да очакваме?
Той си погледна часовника.
4:31.
Трийсет и пет минути до Омега.
Сви устни.
— Няма как да знаем какво има горе, така че ще го направим един по един, в случай че нещо тръгне не както трябва. Не можем да си позволим да изгубим всички ни едновременно.
Преглътна.
— И този път аз определено отивам пръв.
Зоуи, Лили и Алби се дръпнаха назад, докато Джак влизаше в златната клетка с автомата на Мендоса в ръка.
Кардиналът все така лежеше на една страна в нея и стенеше, почти в безсъзнание.
Джак не беше сигурен как се работи с клетката, но след годините опит с древни тунели и капани имаше най-обща представа.