Выбрать главу

Стъпи в изображението на Всевиждащото око в центъра…

… и клетката започна да се издига.

На фона на огромната пещера изглеждаше нищожно малка, докато се издигаше на веригата си от върха на черната кула нагоре към дупката в тавана.

И после златната клетка влезе в отвора, отнасяйки със себе си Джак Уест-младши.

Пето изпитание на достойнството

Колосът

Ако животът на Земята е бил засят изкуствено,

можем да се запитаме дали онези, които са го засели,

проверяват резултата. И ако го правят, фактът,

че нямаме вести от тях, може да означава, че са разочаровани.

сп. „Сайънтифик Америкън“, 2019

Залата на съда

29 декември, 04:32

34 минути до Омега

Джак се издигна в едно наистина великолепно място.

Малка, тясна, но невероятно висока пещера.

И едната й стена се доминираше от огромна — ама наистина огромна — статуя на златен.

„Господи — помисли си Джак. — Висока е колкото четирийсететажна сграда“.

Клетката продължаваше да се издига, нищожно малка на фона на гигантската статуя.

Издигна се над могъщите златни крака.

Статуята беше същински колос — в буквалния смисъл на думата.

Джак се усети, че си мисли за Родоския колос, едно от Седемте чудеса на древния свят и първото, на което се беше натъкнал. Спомни си как беше открил гигантската му глава в една заредена с капани пещера в Судан.

Запита се дали Родоският колос не е бил построен в чест на тази статуя, какъвто беше случаят с много други древни предмети, чиято причина за съществуване беше забравена през вековете.

Само че този колос беше многократно по-голям от Родоския.

Клетката на Джак продължаваше да се издига, бавно и зловещо.

Мина покрай огромния златен кръст, гърдите и врата на статуята, изравни се с блестящата глава на колоса…

… и спря.

* * *

Нямаше никакъв звук.

Джак Уест-младши стоеше пред гигантската златна глава, стиснал автомата, миниатюрен в сравнение с колосалната статуя. Главата без очи и със страховит птичи клюн сигурно беше висока колкото четириетажна сграда.

Като си даваше сметка какво се бе случило с другите, които бяха поглеждали златен, Джак оставаше със сведена глава.

Никога не се беше чувствал толкова малък…

Изведнъж през главата му премина пронизващо усещане и той се олюля и изпусна оръжието.

Не можеше да каже дали беше някаква звукова вълна с изключително висока честота, или електричество. Трепна от болка и си запуши ушите.

Лежащият в краката му кардинал Мендоса явно беше изпитал същото, защото изведнъж се събуди с вик и запуши ушите си с длани.

Джак чу някакъв засилваш се звук, внезапно последва ослепителен проблясък и той стисна клепачи, докато звукът достигаше до кресчендо и…

Тишина.

Пълна тишина. Нямаше никакви звукови вълни, електрически удари или засилващ се звук.

Просто… нищо.

Джак отвори очи и откри, че се намира другаде.

Стоеше пред гигантската златна статуя във висящата си златна клетка, все така свел поглед, но сега се намираше в някаква безгранична пустота, обгърнат от безкраен мрак.

И не можеше да помръдне.

Просто стоеше неподвижно като истукан. Мускулите му не реагираха, цялото му тяло беше замръзнало, очите му бяха вперени в гърлото на златния колос, чието лице без очи се извисяваше над него.

И тогава в съзнанието му проникна глас, невъзможно заповеднически и силен.

Кой идва тук, за да се изправи срещу Омега?

Джак инстинктивно се опита да отвърне, но когато го направи, отговорът му беше без глас.

Името ми е Джак Уест-младши, предаде той.

Дори на това странно място, в този алтернативен свят, той пак се възхити на чудото.

Това беше общуване между умове — между неговия крехък човешки мозък до съзнанието на това безкрайно древно създание, затворено в златния колос пред него.

Отговорът беше колкото суров, толкова и мигновен.

Недостойният не може да мине оттук.

Ти не си достоен.

И трябва да умреш сега.

Зад Джак се разнесе писък, изпълнен с неописуема болка. Той се обърна и видя кардинал Мендоса — който също беше тук, в тази безкрайна черна пустота, все така на колене, както Джак го беше видял в „реалния“ свят — да се държи за главата и да вие в чиста агония.