В следващия момент очите на Мендоса се пръснаха, от ушите му изригна кръв и кардиналът се строполи, по-мъртъв и от мъртвите.
Джак изгуби дар слово.
Беше си помислил, че той е пътник. Но златният колос не се беше обърнал към него.
А към Мендоса.
Недостойният не може да мине оттук. Той не беше достоен. Вдигни очи. На това място можеш да ме гледаш.
Джак вдигна предпазливо очи и погледна право в лицето на гигантския златен колос. После попита — осмели се да попита.
По какъв начин беше недостоен?
Намеренията му бяха нечисти. Животът му беше изпълнен с измами и даване на лъжливи надежди на другите. Той се опита да скрие мислите си.
Моето намерение нечисто ли е?
Твоето намерение е чисто.
Достоен ли съм?
Достоен си.
Защо?
В отговор в ума на Джак внезапно се завихриха образи.
Видя себе си във вулкана в Уганда в деня на раждането на Лили, видя се как пъха истинската си лява ръка през водопад от лава, така че той, Лили и Магьосника да могат да се измъкнат… после се озова на върха на Голямата пирамида в Гиза, където се сражаваше с маршал Джуда и постави буркан червена прах под златния пирамидион, преди лъчът от слънцето да улучи пирамидата… видя се в Шестия връх на Машината в подобната на стадион пещера под остров Пасха с Лили, когато се биеше с баща си Вълка за последния Стълб… после на финалния етап на Големите игри, изправен срещу човек, облечен като Цербер… после плуваше пред потопения град Атлас към неговото хранилище… после беше на колене в Скалата на Гибралтар и ридаеше, защото си беше помислил, че е изгубил Лили.
Ти притежаваше огромна власт, но не я използва. Защо?
Не искам власт, отвърна Джак.
А какво искаш?
Искам хората просто да могат да живеят живота си.
Отговорът на Джак дойде напълно естествено, с открита честност.
И му хрумна, че всъщност няма право на избор.
Колосът — каквото и да представляваше той — можеше да вижда вътре в него, през него, да достигне до сърцето му, до самата същност на характера му, на мислите му, на вярванията му.
Това наистина беше съвсем различно изпитание. Върховното изпитание.
Тук нямаше къде да се скатаеш, да скриеш мислите си, желанията си, намеренията си.
И изведнъж си спомни откъс от текста върху черепа на Имхотеп.
Но няма измъкване от върховния избор.
Пред лицето на Омега не можеш да скриеш истинските си желания.
Джак се зачуди дали може да мине през подобно изпитание.
Освен това се запита колко дълго продължава всичко това в реалния свят. Можеше да е секунди, минути или по-лошо, много повече време, а той нямаше откъде да знае.
А времето му да спаси вселената изтичаше.
Ама че шибано преживяване.
Освен това откри, че се пита как колосът „говори“ с него на английски.
И той му отговори. Тук наистина нямаше къде да скриеш себе си или мислите си.
Аз просто общувам с теб. Ти си онзи, който превежда посланията ми във формата на език и думи.
Джак започваше да се окопитва пред това странно създание.
По някакъв начин успя да отправи въпрос към колоса.
Преди мен тук дойдоха други двама. Чисти ли бяха те, или не?
Техните намерения не бяха като твоите, но бяха чисти. Намерението на първия беше да сложи край на всичко.
„Растор“, помисли си Джак.
Намерението на втория беше да властва.
Сфинкса.
Как тези намерения могат да бъдат чисти? — попита Джак.
Аз не съдя според критерии за добро и зло, а само според чистота. Техните намерения бяха толкова чисти, колкото и твоите.
Какво си ти? И какво означава всичко това — завъртането на Тартар, Машината, Големите игри, този Лабиринт?
Аз съм съзнанието на онези, които създадоха вселената и посяха сложен живот на тази планета с Камъка на живота преди петстотин милиона години.
Във вселената има седем планети, които засяхме и наблюдаваме. Седемте разумни свята.
Вашата планета е една от тях.
Вселената може да продължи да съществува само ако животът съществува, расте, развива се; ако разбира собствената си стойност.
Всяко от предизвикателствата, пред които се изправяхте, беше начин да ни кажете, че вашият вид се е развил достатъчно, за да гарантира продължаването на вашето съществуване.