— Определено — каза Лили. — Бърз съвет, Истън. Не падай. Под страничния изход има нещо, някакви древни жици или нещо такова. Виждала съм подобни и преди, в щаба на рицарите на Златната осмица. Те имаха оръжия от такива влакна. Ужасно са остри. С такава Дион отряза ръката на Алби.
Истън кимна.
— Да вървим — каза Лили.
И двамата се спуснаха в шахтата.
24 часа по-рано
Привързан към въже, държано от двама рицари, стоящи на ръба на шахтата, Сфинкса се спускаше бавно и внимателно, високо над проблясващата паяжина от опънати влакна.
Друг рицар вече се беше спуснал, за да закрепи жълти светещи пръчки за стените, които да осветяват пътя на господаря му.
Сфинкса стигна с лекота до страничния изход и продължи напред.
Настояще
Лили и Истън вече бяха в шахтата, когато Джак стигна до нея със Зоуи, Усмивката и другите двама бледолики.
Погледна надолу и видя Лили и Истън да се спускат по изсечената стълба. Бяха стигнали до средата на шахтата.
Той погледна назад — сребърният от моста крачеше по тунела към тях заедно с двамата нови.
— Джак, върви. Помогни на Лили — подкани го Зоуи. — Ще ти осигуря преднина и ще те последвам.
Тя вдигна пистолета си към тунела, прицели се и зачака.
Джак нямаше време за спорове, така че се спусна в шахтата с Усмивката.
Забърза по гладката стена, като се хващаше за изсечените опори.
Погледна надолу…
… и видя как Лили и Истън излизат живи и здрави през страничния изход.
Секунда по-късно отгоре проехтяха изстрели.
Бам! Бам! Бам! Бам! Бам! Бам!
При ръба на шахтата Зоуи откри огън по първия приближаващ се сребърен, а двамата й бледолики се хвърлиха към другите двама.
Изстрелите й избумтяха оглушително в тясното пространство, докато автоматите се бореха.
Единият от бледоликите се биеше с първия сребърен до ръба на шахтата. Зоуи се приведе и изстреля от упор два куршума в главата на сребърния, на едно и също място. Сребърният внезапно замръзна… олюля се… и полетя в шахтата.
Зоуи успя да се метне до ръба и да извика:
— Джак! Пази се!
Джак рязко вдигна глава нагоре.
И видя един сребърен да пада право към него!
Неочаквано някаква силна метална ръка — Усмивката — го дръпна настрани и падащият сребърен профуча покрай Джак, като се размина с него на косъм, преди да продължи надолу в шахтата.
Джак не беше видял мрежата от тънки влакна.
И затова очите му се разшириха от шок, когато сребърният стигна до нея.
В един момент сребърният падаше, а в следващия падаше на парчета, които се посипаха надолу в бездната.
Джак забърза надолу и скоро се озова до страничния изход.
Оттук вече можеше да види опънатите през шахтата кръстосващи се влакна.
Приличаха на рибарска корда — тънки, опънати и проблясващи.
От тях капеше прясна кръв. Джак не знаеше, но това беше кръвта на вандала, който Лили беше бутнала в шахтата преди минута.
„Метални влакна“ — помисли си той.
Бяха му необходими два специални куршума, за да забави един сребърен.
Но тези влакна — оставени от същите разумни същества, които бяха проектирали и построили този Лабиринт — бяха срязали сребърния, сякаш беше направен от хартия за салфетки.
— Зоуи! Слизай! Трябва да се махаме от това място!
Над него Зоуи се плъзна в шахтата, докато двамата й бледолики се бореха с последните двама сребърни.
Изведнъж някъде избумтя приглушена експлозия и стените около Джак се разтърсиха.
Все едно беше станало земетресение.
— Татко! — чу се гласът на Лили. — Излизай!
Джак забърза по късия каменен проход зад страничния изход, стигна до отвора в края му, излезе на малък корниз, гледащ към пещерата…
… и спря.
Намираше се в началото на спирална пътека, която се спускаше надолу към върха на огромния сталактит.
Избумтя втора експлозия.
Сталактитът отново се разтърси.
И изведнъж Джак видя Растор долу при изхода, с тактическа жилетка и реактивен противотанков гранатомет „Предатор“ на рамо, да стреля по централния сталактит!
Още един реактивен снаряд улучи сталактита и пръсна дъжд от фрагменти. Цялата структура се разтърси отново.
И след това последва ужасен звук.
Дълбоко, резониращо хрущене и пукане.
Звукът идваше отнякъде високо над Джак и изведнъж целият сталактит се килна заплашително.