Всички други избрани планети изпълниха успешно изискванията на Омега.
Само вашата не го направи.
Пратихме ви всичко, което ви трябваше — Словото на Тот и Оракулите, които могат да го четат; шестте Стълба на Машината, изпълнени с познание, което можеше да помогне на вида ви да се развива експоненциално.
Вие само трябваше да пазите тази мъдрост и да я използвате, когато е необходимо.
Но с времето вие, потънали в разпри и дребни междуособици, изпълнени с жажда да властвате над другите, изгубихте много от тях и запазихте само фрагменти от цялата мъдрост.
Сега Омега ви застига и с нея идва разплатата.
Защо е било всичко това?
Това беше тест. Изпитание на достойнството.
Вашите намерения са чисти и затова сте достойни.
Можете да продължите.
Внезапно пред Джак блесна бяла светлина, той стисна клепачи…
… примигна и се озова обратно в реалния свят, във високата пещера, в клетката пред златния колос — с тази разлика, че клетката отново се издигаше… към друга дупка в тавана.
На пода на клетката до Джак лежеше мъртвият кардинал Мендоса. Главата му бе противна каша с пръснати очи и окървавени уши.
Джак поклати глава, докато вдигаше автомата.
— Лошо, Мендоса. Трябваше да си по-достоен.
Клетката се издигна над безликия златен колос и изчезна през дупката в тавана — явно към последната част на Върховния лабиринт, където можеха да влязат само онези с чисти намерения.
След трийсет секунди клетката стигна до малка каменна зала, която приличаше на древен параклис…
… където Джак моментално беше посрещнат от автоматична стрелба.
Последно изпитание на достойнството
Тронът на Дървото на смъртта
Християнството се основава на идеята за възкресението
и прераждането. Но не на възкресението
и прераждането на човек, а на самото битие.
Даян Фалун, „Сравнителен анализ на Евангелията“
Тронът на Дървото на смъртта
29 декември, 04:47
19 минути до Омега
Куршумите заваляха около Джак и той се метна на пода и инстинктивно се скри зад единственото нещо, което можеше да послужи като прикритие.
Трупът на Мендоса.
От единствения видим вход на параклиса дойде залп трасиращи куршуми, които се забиха в трупа със силен мляскащ звук.
Свит зад тялото, Джак видя, че наистина се намира в древно подобно на параклис помещение.
В задната стена на параклиса имаше проход, но той беше изцяло затворен с дебела плоча метал, който блестеше мътно. Джак се сети, че е виждал такъв метал и преди.
„Това е другият край на Императорския път — помисли си той. — Ако не беше затворен, тунелът, започващ от входната пещера, щеше да ни доведе дотук“.
На отсрещната стена на параклиса имаше правоъгълен отвор, който водеше навън — и беше единственият изход. За изненада на Джак, през него струеше слаба слънчева светлина.
За съжаление през отвора отново се изсипа залп и Джак остана залегнал зад трупа на Мендоса, в който се забиваха куршуми.
И тогава се случи.
Златната клетка се разтресе… и започна да се спуска обратно в дупката, през която се беше качила в параклиса.
И внезапно на Джак не му остана друг избор освен да се махне от нея.
Насред градушката от куршуми и искри той скочи на крака, като стреляше с автомата на Мендоса, докато излизаше от спускащата се златна клетка. Оръжието изстреля четири куршума, преди пълнителят да свърши. Джак се метна зад някакъв олтар наблизо…
… и се блъсна в някой, който вече се беше скрил там в опит да избегне пороя куршуми.
Сфинкса.
И в най-развинтените си фантазии Джак не си беше представял, че ще се крие от куршуми заедно с най-смъртния си враг — Хардин Ланкастър XII, или Сфинкса.
Жесток, но и проницателен, Сфинкса беше човекът, който бе превърнал живота на Джак в истински ад по време на изпитанията на Тайните градове и Железните планини.
Той беше онзи, който бе принудил Джак да се справи с потъналия град Атлантида, докато държеше Лили в плен, и след това беше накарал Джак да си помисли, че Лили е била принесена в жертва при Скалата на Гибралтар.