Зарязал смеха и подигравките, той се помъкна нагоре по последните шест метра от стрелата.
Джак свали съсипаната си метална ръка, захвърли я и сложи на мястото й ръката на Алби. Тя му пасна идеално и се заключи с удовлетворяващо щракване.
И изведнъж Джак отново беше цял.
И още имаше преднина пред Сфинкса в последната им отчаяна надпревара към върха.
Хвана се с новата си стара ръка за следващата опора и изкачи последната отвесна част до стърчащия корниз.
Там сграбчи първата скоба, увисна над пропастта, набра се… и внезапно голяма яка ръка се появи от нищото под него, сграбчи го като менгеме за крака и го дръпна обратно на корниза.
Джак тупна тежко, вдигна глава и видя над себе си Растор, върнал се от оня свят, с пламтящи от ярост очи.
50 секунди…
Растор отново сграбчи Джак за яката, вдигна го във въздуха и го поднесе към голямото си лице.
— Аз нямах твоята специална кука, която да ме спаси — изръмжа гигантът. — Но успях да се хвана за един балкон малко по-надолу. И аз, подобно на теб, не умирам лесно.
Джак не можеше да повярва на очите си.
Беше толкова близко!
Над рамото на Растор виждаше Сфинкса, който продължаваше да се катери и почти беше стигнал надвисналия корниз.
Нямаше време за глупости.
— Виждам, генерале — каза той. — Затова ще трябва да умреш трудно. Това е, задето уби майка ми, вонящ кучи сине.
И с тези думи, както висеше в ръцете на Растор, Джак извади нещо от джоба си и го напъха в устата на Растор.
Растор изобщо не беше очаквал подобен ход и се опули от изненада.
Джак използва краткия миг да удари с всички сили ръцете на огромния генерал, принуждавайки го да го пусне.
Приземи се като котка на корниза и нанесе смазващ ъперкът с новия си юмрук от титан, който улучи брадичката на Растор, накара зъбите му да изтракат…
… и да пробият малката червена сфера, която Джак беше натикал в устата му.
Главата на Растор се пръсна от взрива на древната сфера.
Течният огън плисна навън и цялата глава на генерала просто изчезна, и за миг тялото на големия генерал остана да стои изправено, без глава.
То се олюля несигурно, преди коленете му да се подгънат, след което падна на корниза и се претърколи през ръба му, за да полети в пропастта.
Генерал Растор, командирът на царските сили, беглецът от Ереб, нихилистът, който искаше да види края на вселената, най-сетне беше мъртъв.
40 секунди…
Джак се беше задействал още преди обезглавеното тяло на Растор да падне върху покрива на замъка.
Сега оставаха само той и Сфинкса. Джак скочи нагоре към скобите по долната част на надвисналия корниз в мига, в който Сфинкса от другата страна на стрелата направи същото.
30 секунди…
Джак се прехвърли през скобите и се набра на ръба на корниза.
20 секунди…
И се изправи на върха, точно пред Трона на смъртта.
В този момент Сфинкса се появи от другата страна на широката сребърна платформа.
Розовото небе над тях внезапно се изпълни с неземна светлина. Самата тъкан на вселената се разкъсваше, канейки се да се свие в катастрофална сингуларност.
10 секунди…
Тронът на Дървото на смъртта се издигаше между Джак и Сфинкса.
Едновременно поразителен и страшен.
Беше на подиум от три широки стъпала, изработен от същия черен камък и злато като замъка под тях.
Беше висок и широк, с широки странични облегалки. Облегалката за гърба беше оформена във формата на златен, чиято безлика глава с клюн се издигаше над седалката; ръцете му служеха като странични облегалки.
Ефектът беше, че който сядаше на трона, на практика сядаше в прегръдката на страховито извънземно същество.
Седни в прегръдката на Смъртта…
Джак беше малко по-близо до трона, може би с един метър преднина пред Сфинкса.
Сфинкса поклати глава, когато го видя — със счупения нос, с окървавеното лице.
— Знаеш ли изобщо какво ще стане с теб, ако седнеш на този трон?
Джак се намръщи. Да не би да беше пропуснал нещо? Нещо, което да му трябва, преди да седне на трона?
8 секунди…
— Животът е властване, а смъртта е живот, така че смъртта също е властване! — извика Сфинкса. — Аз съм готов за това! А ти? Какво ще кажеш за това? Ще те направя принц в моя нов режим. Ще ти дам цял континент, който да управляваш като твой собствен. Ти направи достатъчно, Джак. Време е да спреш. Остави ме да седна на трона и да правя онова, за което съм роден.