Джак взе белезници, закопча Сфинкса и му нареди да се качва.
Сфинкса се подчини.
После двата хеликоптера се издигнаха и поеха на запад, оставяйки гигантския открит мегастадион зад себе си.
Екипът се върна на импровизираната писта на брега на Червено море, където все още имаше оцеляло свързочно оборудване.
Обадиха се на останалите екипи — на Йоланте и Никой в Ню Йорк, на Пух, Стреч, Трейси и сестра Линда във Вашингтон, — жадуващи да научат как се справят с мисиите си.
Мечо Пух отговори веднага.
— Ние сме в Рейвън Рок, северно от Вашингтон. Имаме пълния списък на всички членове на царския свят, които се събираха на трите места за среща за събитието Омега.
— И те как реагират на това? — попита Джак. — Не много добре, предполагам.
— О, не, нямат нищо против — отвърна Стреч. — След като задействаха капана си и хакнаха самолета ни, ние задействахме нашия капан, поехме контрола над бронзовите им и после вкарахме една камбана в подземния им комплекс и ги приспахме.
След това се обади и Йоланте.
— А ние с Никой намерихме Синята камбана. В момента летим от Ню Йорк към Вашингтон, звъним с нея и събуждаме хората. Но ще спрем, когато приближим, Стреч. По-добре да не будим приспаните от вас.
Джак въздъхна.
— След всичко това ще падне голямо чистене на каши. Имаме да будим цели населения и да оправяме целия свят. Работата ни тепърва започва.
Мъж на име Джак
Пета част
Светът след Омега
Героите идват и си отиват,
но легендите остават завинаги
Коби Брайънт
През месеците след събитието Омега историята на Джак постепенно се разчу.
На 29 декември целият свят — или поне онази част от него, която беше будна — видя как небето се изпълва с ужасни пукнатини и последвалия колосален квантов импулс.
Телевизионните мрежи, освободени от извънредното излъчване на Сфинкса, показваха кадри от събитието, заснети с мобилни телефони.
А след това постепенно започна да се разчува, че в пустинята на Синай в Египет и в Червено море е станало нещо…
… и изведнъж всички новинарски канали се изпълниха с въздушни картини на мегастадиона в Червено море, пълен до ръба с вода — както и на новопоявилия се стадион в Синайската пустиня.
Беше се случило нещо епохално — не само в човешки, но и във вселенски мащаб — и светът искаше да научи всичко за него.
Държавни глави разговаряха по телефона, търсеха отговори и не след дълго се установи, че малък екип войници от различни държави са работели по тази мисия в продължение на двайсет години — екип, воден от някакъв смахнат австралиец на име Джак Уест-младши.
Първата работа беше да събудят всички.
Под командването на Скай Монстър, ескортирана от други самолети, Синята камбана обиколи всички градове, поразени от камбаните на сирените на Сфинкса.
Повечето хора се събудиха изтощени и прегладнели, но живи.
Някои си изпатиха повече — като например Москва, която бе станала първата жертва на камбана: столицата бе изгубила няколко хиляди от жителите си, които бяха умрели от глад по време на едноседмичния неестествен сън.
И така светът се събуди и чу истории за покрити с бели пукнатини небеса, квантови импулси и за някакъв човек на име Уест, който спасил света и предотвратил края на вселената.
Последваха дискусии на най-високи нива.
Беше решено изслушванията да се проведат в залата на Съвета за сигурност в залата на Организацията на обединените нации в Ню Йорк.
Когато се събраха там, лидерите на най-големите сили на света призоваха капитан Уест и сътрудниците му да говорят пред тях.
През следващите седмици, необходими за разказването на всички подробности, светът научи, че този човек и екипът му са спасили всички.
Много хора помнеха как телевизионните канали бяха хакнати една седмица по-рано и как капитан Уест беше обявен за злодей, който трябва да бъде ликвидиран.
Но сега научиха истината.
Джак им разказа за древни пророчества, за разширяването на вселената и за небесен феномен, известен като събитието Омега.
Разказа им и за тайната царска система, дърпала векове наред конците на правителства по целия свят.
Естествено, това разкритие се превърна в световна сензация.
В страните по целия свят се създадоха комисии, които да разследват „тайните царски хора“ в техните правителства, съдилища и въоръжени сили.
Капитан Уест и колегите му им помагаха.
Списъците, които бяха намерили в куфарчето на сър Джон Марън, помогнаха неимоверно в тази задача.