Никой и Йоланте отидоха на тяхната среща и тя мина чудесно.
Двамата заживяха заедно в имението на Никой в Ямайка.
Йоланте така и не остави косата й да порасне отново.
Остана с бръсната глава до края на живота си. Твърдеше, че така се харесва повече.
Мечо Пух и д-р Трейси Смит също отидоха на среща, после на още няколко и около година по-късно се ожениха с бляскава церемония в един дворец в Обединените арабски емирства, на която майката на Мечо Пух плака от радост.
Разбира се, кумът им беше Стреч.
Джак участваше като шафер.
Медиите пощуряха — фактът, че някой може да накара Джак Уест да присъства на сватбата му, сам по себе си беше изумителен, а това, че се е съгласил да бъде шафер, беше направо нечувано.
Алойзиъс Найт и Руфъс се върнаха към бизнеса си като ловци на глави.
Оказа се, че преследването на представители на царски фамилии и на техните симпатизанти е опасно и особено доходоносно начинание, което ги уреждаше чудесно.
Двамата посещаваха Джак всеки път, когато се оказваха наблизо.
Истън се върна в царството на минотаврите в Подземния свят в Индия като велик герой, равен на Астерий.
Като личен приятел на Джак Уест-младши, му беше предложено да застане начело като следващ цар.
Истън вежливо отказа.
Вместо това зададе на Джак прост въпрос и Джак му отговори: „Ама разбира се“.
И така Истън заживя в малка отделна къщичка във фермата на Джак и с радост се грижеше за двете му кучета и си играеше с тях.
Истън си имаше другар, който живееше с него в къщичката, макар че беше ням и имаше частично стопен гръб.
Въпреки пораженията си Усмивката, бронзовият автомат, който беше застанал в течния огън, за да защити Джак и хората му, все още функционираше и с готовност помагаше на Истън и Джак с различните задачи във фермата.
Нямаше равен на себе си в тежката работа и играеше особено добре ролята на плашило.
Освен това беше много полезен като пратеник, който носеше пратки и съобщения до новия съсед на Джак и собственик на огромна ферма — Скай Монстър.
И накрая, Джак.
Двамата със Зоуи живееха щастливо във фермата си, доволни и влюбени.
Джак често си мислеше за приключенията си, за това как беше спасил света и бе предотвратил колапса на вселената.
И въпреки че беше разказал всичко на екипа си, не бе продумал нито дума за силата, която беше получил, докато седеше на Трона на смъртта по време на Омега.
Всички ще ти се подчиняват.
Зоуи и Лили често го закачаха на тази тема, особено когато ставаше дума за домашните задължения.
— Джак Уест-младши, да не съм те чула да ми кажеш да изхвърля боклука или да пера! — шегуваше се Зоуи.
Разбира се, той понякога използваше много деликатно силата си, когато играеше ролята на посредник в международни срещи, но го правеше единствено за постигането на мир.
Но най-много от всичко Джак обичаше да седи на верандата си сутрин, да отпива от кафето си и да се наслаждава на гледката.
Един ден, две години след Омега, той правеше точно това — пиеше си кафето и гледаше изгряващото слънце. Хор беше кацнал на облегалката на стола му, с посивели от годините пера, но все така бдителен.
Зоуи още спеше.
Истън също спеше в къщичката си, пуделът Рокси спеше до леглото му, а Усмивката стоеше като статуя в ъгъла.
Кротката лабрадорка Аш, другото куче на Джак, беше тук. Тя винаги идваше при Джак за сутрешния му ритуал на портата и се свиваше на кълбо в краката му.
Джак погледна кучето и видя старата тенис топка, която Аш винаги отказваше да носи на когото и да било.
Помисли си за онзи ден на трона и мислено сви рамене.
Взе топката.
— Хей, Аш.
Кучето го погледна.
Джак хвърли топката от верандата и каза меко:
— Донеси топката, Аш.
Кучето го изгледа с обичайния си поглед на някой, който изобщо не е впечатлен…
… и после стана, изтича от портата, взе топката, донесе я и я пусна в краката му.
Джак Уест-младши се усмихна и доволно отпи голяма глътка кафе.