„Четири курви — промърмори Хари. — Плъхове назад. Плъхове назад. Плъхове назад. Плъхове назад. Плъхове. Плъхове. Плъхове. Плъхове.“ — Докато говореше, машинално драскаше в бележника си, накрая откъсна листа, смачка го и го хвърли върху растящата купчина от хартиени топки в средата на масата. Помислих си, че масите във „Фланаганс“ са прекалено малки за нашите импровизирани „съвещания“, на които обсъждахме спонтанно хрумналите ни идеи с надеждата да намерим разрешение на един или друг заплетен случай. Светлината беше прекалено приглушена. Подът — прекалено твърд. Всичко ме дразнеше, когато не ми идваше вдъхновение.
— Осем плъха! — сопнах се раздразнено. — Не можеш ли да броиш до толкова?
Хари отново взе да драска на следващата празна страница — видях, че рисува звезди.
— Анаграмата на плъхове е звезди1 — продължи да разсъждава на глас. — Осем звезди, четири по две, четиризвезден ресторант, четиризвездно меню…
Прокарах длани по страните си:
Мамка му, кой е очистил курвите?
Сервитьорката Елоиз Симпкинс донесе поредните бири, които си бяхме поръчали, взе празните бутилки, погледна в бележника ми и потрепери. Бях нарисувал грамаден плъх.
— Ама че гадост! — възкликна тя и сбърчи нос.
Протегнах шия, поразкърших се. Заведението не беше претъпкано — имаше около двайсет и пет души, близо половината бяха ченгета. Повечето седяха на бара или на масите близо до него. С Хари се бяхме настанили до витрината, та от време на време за вдъхновение да поглеждаме навън. Дръпнах завесата. Дъждът падаше толкова отвесно, че изглеждаше, сякаш водните струи избликват от земята. Движението беше почти замряло, само от време на време преминаваше по някой автомобил и разплискваше дълбоките локви. От отсрещната страна на улицата се намираха кабинетът на масажист, заложна къща и магазин за стоки по един долар, чиято витрина беше закована с летви. Пороят влачеше по улицата пластмасова кутия от храна за вкъщи. Спуснах завесата.
— Дали пък не е свързано със зодиакалните знаци? — продължаваше да разсъждава Хари. — Осем звезди. Нямаше ли някакво съзвездие, което…
— Плеяди — прекъснах го. — Седем звезди, седем сестри.
— Да му се не види, защо не бяха осемте плъха? — Той направи още една хартиена топка и я запрати при другите.
Някой се приближи до масата ни — първото, което забелязах, бяха ботушите му от кожа на алигатор. Вдигнах поглед — беше Бил Кантуел, детектив от Второ управление. Кантуел беше дългуч на около четирийсет и пет години, роден в Тексас, който не пропускаше да изтъкне произхода си, като неизменно носеше тесни прави джинси, натруфени ризи и каубойска шапка, нахлупена така, че почти да скрива очите му. Той погледна моята рисунка, сви пръстите си като далекоглед, престори се, че разглежда Хари и подхвърли:
— Бива те, Карсън. Ако мустаците бяха малко по-големи, приликата щеше да е поразителна.
— До гуша ми дойде от шегобийци! — изпъшка партньорът ми.
— Едно птиченце ми каза, че убийството на Нелсън ще бъде разследвано от „Сопол“. — Кантуел безцеремонно сложи крак на стола до Хари. — Ако обичаш, подсети ме какво означава съкращението. Мързи ме да разгърна правилника, проклетата тухла тежи най-малко пет кила.
— Пълното название е „Специален отряд по психопатологични прояви срещу личността“, Били. Обаче „Сопол“ се запомня много по-лесно.
На следващия ден заедно с колегите от отдел „Убийства“ от Второ управление щяхме да погледаме квартала, в който е живял Нелсън, да обиколим предпочитаните от него заведения. На практика те вече бяха започнали разследването, тъй като убийството беше извършено на тяхна територия. Но според правилника бяха длъжни да докладват на нас с Хари, тъй като бяхме единствените членове на новосъздадения отряд.
Кантуел замислено кимна:
— Според мен е правилно, че възложиха случая на вас. Честно казано, не съм се сблъсквал с толкова откачена история — отрязани глави, надписи над пишката. Момчетата ще мърморят, защото ще им се събере бая писмена работа, обаче не възразяваме да ни се бъркат. За разлика от Скуил.
— Моля? — Хари озадачено го погледна. — Какво общо има Скуил?
— Ами днес следобед благоволи да ни озари с височайшето си посещение. Предупреди ни много да не си даваме зор, ако не ни се бачка. — Той с нокът почисти предния си зъб. — Останах с впечатлението, че капитанът не е голям почитател на „Сопол“.