— Роумър би могъл да предостави такива — подхвърли Дек, — само че е мъртъв.
Травис не изглеждаше толкова впечатлен. Само попита къде е тялото.
— Дори това не е нещо, което ще впечатли прокурора. Съжалявам, Хап.
— Аз не се опитвам да разрешавам случая с рекета вместо теб — казах аз на Травис. — Ти си ченге, ти се оправяй!
— А какво се опитваш?
Поех дълбоко въздух.
— Имам причини да вярвам, че този човек си спомня убийството на офицер от полицията на Лос Анджелис.
Травис изгледа Стратън:
— Той ли е убил Рей Хамънд?
— Не е моя работа да го казвам — отговорих аз, — но той го има в паметта си.
Травис не каза нищо, погледна ме за момент, сети се и кимна.
— Вярвам. Има вид на такъв.
— Прекрасно — подхвърлих на Дек, — каква интуиция има този следовател.
— Страшно впечатляващо! — кимна Дек.
Травис хвана ръката на Стратън, а Дек и аз се дръпнахме крачка назад.
— Единадесет мина — казах аз.
— Да — промълви бавно Травис, — и знаеш ли какво? Станало е нещо странно. Сигурен съм, че на бюрото си бях оставил папка с разни неща, които мислех да изхвърлям — стари записи и други такива, а сега не мога да ги намеря.
Сърцето ми се сви.
— А ще ги намериш ли?
— Трудно е да се каже. Нали знаеш, как става с някои неща — понякога изчезват за добро, понякога се връщат.
— Травис…
— Прибирай се вкъщи — каза лейтенантът, — където и да е това. Остави телефонния си номер на бюрото. Като разпитам Стратън, ще огледам пак всичко в кабинета си и ще ти се обадя дали и какво съм намерил.
Оставих номера на Дек, след което отидохме с него в един бар и изпихме доста бири.
Травис се обади рано на следващата сутрин. Предполагам, че е усетил как всичко ми е тежало достатъчно дълго. Бил обърнал всичко с краката нагоре в кабинета си, но не могъл да намери проклетия плик. Гласът му звучеше доста по-весело, а освен това — проверката с натриев веритал и сканирането на паметта на Стратън доказали, че той е бил главното действащо лице по време на убийството на Хамънд. Останал един въпрос — защо в спомена се оказва, че Стратън е носел женско палто и защо Хамънд се обърнал към него с името Лаура, но Травис и детектива решили, че личният живот на Стратън си е негова работа. Те и двамата били удовлетворени от резултата и от това, че законът в крайна сметка възтържествувало — по един или друг начин.
Колкото за случая в Трансвърчуъл, там, работата била такава, че без допълнителни доказателства следствието просто не можело да работи. Травис го отбелязал като приключено и щяло да остане в базата данни по този начин. Вместо да дели сметката, лейтенантът остави само Рикардо да плаща.
Травис тъкмо се канеше да затваря и по живо по здраво да отива да си гледа полицейските работи, когато за изненада на самия себе си се чух да питам нещо. Дали може някой ден бивш криминално проявен, а сега вече човек в правия път, да го почерпи една бира.
Травис помисли за момент.
— Не може — каза той, — категорично да не е в „Айриш Бенз“, в петък, около девет.
По-късно същия следобед открих, че по време на унищожаването на уебсайта на Куот, да де — на Стратън, е станало нещо, което не бях очаквал. Крабдадът погълнал фалшивите сметки на Куот, а Вент ги уловил преди да бъдат смлени напълно. Бях загубил по-голямата част от парите си в необратимите виртуални потоци, ликвидирани по време на унищожаването на сайта, но си получих обратно достатъчно, за да мога да живея известно време. Върнах на Вент дължимото заедно с наказателната лихва и ми останаха достатъчно пари, за да платя на някой да изтрие отново данните за престъпленията ми в полицейската база.
Но не го направих и си мисля, че няма да го направя. Случват се и лоши неща. Понякога ги правим ние, друг път ни ги правят на нас. Да се преструваме, че никога не са се случвали, няма да помогне никому и няма да ги прогони от живота ни. Няма значение колко дълбоко в боклука криете нещо, то винаги е част от вас. Ще си помогнеш ли, ако изгориш писмото, което е разбило сърцето ти? И така — сключваш примирие. Спираш да въртиш кинжала нощем и се опитваш да не му позволиш да съсипе и деня ти. Да очакваш съвършенството е все едно да обърнеш гръб на действителността, да поставиш това, което е в съзнанието ти, над онова, което е очевидно и се намира навсякъде около теб. Може би всичко около нас е само сенки, но това е нашият дом, а потрошените мебели и отпечатъците от пръсти около ключовете за осветлението са доказателство за това.