Ние сме част от нещо много по-огромно.
До известна степен това подействало и новата идея се разпространила като огромен пожар. Но както винаги, ние сме го приели твърде буквално и сме си създали собствени митове. Така сме решили, че Исус не може да е бил обикновен човек и следващите поколения измислили непорочното зачатие, като пренебрегнали факта, че в оригиналния еврейски текст на Исайа е използвана думата „almah“, която не означава „девица“, а просто „млада жена“. Исус започнал да си донажда от себе си, а някои от неговите шеги никак не са смешни.
Нашият свят бил твърде тромав, за да се пренастрои към истината и затова сме нагодили истината към него. Думите били редактирани и обърквани и често напълно изгубвали смисъла си, а хиляди разкази и случки били обработени така, че накрая се получила една история, нахвърляна сякаш в късна среднощна доба. Господ никога не е твърдял, че е създал нещо. Ние просто сме взели името му и сме го прикачили към нещо, което самите ние сме си причинили. Дори разказът за раждането на Исус, нещо, което следва да бъде недвусмислен факт, съчетава в една-единствена нощ събития, случили се в продължение на десет години. Лука сигурно щеше да се чувства като у дома си в кафе „Проуз“ — той е бил първият сценарист, който скалъпвал измислици за свещениците-продуценти. Те искали да грабват още с първите кадри и го постигнали, но с цената на измислицата. Превърнали сме истината в думи и сме ги написали една върху друга, така че станало невъзможно да се разбере смисълът им.
Най-накрая медиумът бил убит и обстоятелствата се наговорили да разпространят по света една религия. Невидимите си извоювали правото на достъп във всеки град по света, но продуктът се повредил по пътя и посланието пристигнало осакатено и изопачено.
И най-лошото — Господ бил уловен и окован в думи, бил превърнат в нещо толкова конкретно, че се наложило да живее сред нас през цялото време — скитащият невидим станал тленен.
Лаура се върна вечерта в деня, когато бях разговарял с Господ. Озовала се върху една скала в някаква горичка до поточето, което познавала от дете. Постояла малко там, след това се върнала в града и спряла пред вратата на Дек.
Не помнеше нищо за мястото, където е била, но там трябва да й се е случило нещо — беше съвсем кротка и изглеждаше добре за човек, който е бил отвличан. Чудя се дали сама не бе решила да не се завръща през тези няколко дни, за да прекара още малко време на място, където нещата изглеждат по-различно, да проучи началото на кръга и да се опита да разбере откъде произлиза нейният живот. Понякога трябва да се обръщаме и назад, ала това, което ни превръща в колоси с глинени крака, е неспособността ни отново да погледнем напред.
На другия ден тя отишла в къщата на Рей Хамънд, но там нямало никой. Майка й била заминала — при по-лоши и по-дребни неща, надявам се. Не е имало одобряване между Лаура и Моника. Това е една от реалностите в живота — не можеш винаги да казваш и вършиш правилните неща, не можеш винаги да помогнеш на този, на когото би искал, нито пък би могъл да искаш това от другите. Винаги ще има събития, които не са се случили, чувства, които не са били добре изразени, защото някогашното настояще изглежда по-различно под безкомпромисната светлина на спомена. В живота не става дума за съвършенство, а за това какво можеш да направиш в дадения момент. Случва се онова, което е трябвало да се случи. Трябва да се доверяваш на инстинктите си и да забравяш. Миналото винаги ще размахва поучително пръст. То е за това.
Лаура се нанесе при Дек седмица по-късно. Така се случи. Мисля, че и двамата бяха изненадани. Аз — още повече, но тя продължавала да ходи там и оставала все по̀ до късно и една нощ просто не си тръгнала. Когато го питам за това, Дек се изчервява целия, което аз приемам за добър знак. Разбира се, апартаментът му сега е пълен с възглавници и обувки, банята му е неузнаваема, но това е част от Лаура, а той изглежда като цяло, одобрява сделката.
Една вечер, докато Дек беше в бара, Лаура ми каза следното:
— Ако ангелите са си търсели вестоносец, биха могли да направят много по-неудачен избор от него.
След това се изказа много грубо за облеклото на хората от съседната маса — ей така, за да не я взема за мекушава. Но аз зная, че тя наистина го мислеше.
Не е много по-добре. Все още пие повече, отколкото трябва, и в много дни настроението й е буреносно. Проблемите не си отиват веднага, а понякога и изобщо — несъвършенството и тъгата са цената, която плащаме за това, че живеем. Тази цена може и да е висока, но има случаи, когато животът е борба, в която единствената награда, която получаваш за това, че си все още на тепиха, е шансът ти за още един рунд. Тежък избор. Но пък пътешествието е приятно и понякога успяваш дори да стигнеш до морето.