Предупредени сме. А и почти на всички разхвърляни предмети, поне на тия веднага от двете страни на шосето, са поставени хартии с надпис: „Не пипай, опасно за живота!“
Достигаме вече нестроевите от полка.
Пристигнахме. Направихме репетиция как ще се представляваме. Когато всичко бе готово, командирът на полка се показа.
Слаб, сух, висок, с черни мустаци и малка остра брада, подполковник Хараламби Тошков се приближи приветливо, ръкува се с всички, чувайки под носа си войнишкото:
— Господин подполковник, представлява ви се офицерският кандидат…
Командирът се усмихваше с доволство на тая енергия, която се излъчваше от нас, и ни дари с хубави думи. Поздрави ни за бодрия и спретнат вид и ни пожела…
Но водеше се бой, трябваше да се бърза. Необходимо бе да се явим веднага в дружините и ротите, в които бяхме вече разпределени.
В първа рота отиваше Венелин Янев, завършил в Лозана, кандидат-адвокат. (Ранен в Добруджа. Член на апелативния съд — София).
Във втора — Илия Ковачев, завършил Султанския лицей в Цариград, студент по право. (Убит в Македония.) Христо Велков, студент по право. (Инженер, главен инспектор в м-во на Общ. сгради, пътищата и благоустройството).
В трета — Пенчо Будевски, кандидат-адвокат. (Адвокат в София.) Георги Ст. Георгиев, студент по право. (Ранен в Добруджа. Бивш началник в м-во на правосъдието — София).
В четвърта — Любен Занков, студент по математика. (Ранен в Румъния. Машинен инженер, инспектор в м-во на железниците — София).
В пета — Алекси Савов, току-що завършил Търговската академия в Лайпциг. (Ранен в Добруджа. Прокурист — София).
В шеста — Андрей Заяков, студент по право. (Ранен в Добруджа. Юрист. Тютюнотърговец в Пловдив.) Александър Василев, студент по химия. (Ранен в Румъния. Инженер химик, главен инспектор в м-во на търговията — София).
В седма — Борис Сарафов, завършил право. (Ранен в Добруджа. Адвокат — София.)
В осма — Иван Момчилов, студент по право. (Ранен в Добруджа. Химик, учител в търговската гимназия — София).
В девета — Славчо Павлов, студент по право в Лион. (Адвокат — София). Григор Станков, студент по право. (Ранен в Добруджа и в Румъния. Юрист. Б. З. К. Б.2 — София.)
В единадесета — Иван Попов, народен учител. (Ранен в Румъния. Народен учител в Саранци — Софийско.)
В дванадесета — Сродко Никоров, народен учител. (Ранен в Румъния. Народен учител в Зелениград — Трънско.)
В нестроевата — Цветан Димитров, студент по филология. (Завършил финанси в Лайпциг. БНБ — София.)
Знаменитата школа! Хиляда деветстотин и четиринадесет души — два мирновременни полка. Знаменитият 40 набор!
Петнадесет души — двадесет и седем ордена за храброст!
Един бе убит. Трима от ранените не се завърнаха. Един от завърналите се бе изтеглен. Останалите десетима останахме до края на войната.
Десет души — двадесет и един ордена за храброст!
Четиридесети набор. 41 полк. Първа дивизия!
Шестима от дружината вървим, а ето насреща ни офицер на кон — дружинният адютант подпоручик Дечо Чалъков. Конят два пъти по-голям, а Дечо не е малък.
Дружинният ни командир подполковник Георги Георгиев ни прие по ротно. Когато дойде нашият ред, Будевски и аз му се представихме. Бяхме край горичка и началството ни бе пред зеленина. Едър, широкоплещест, с голяма глава и руса коса, той ни държа реч, която завърши:
— Оня ден трета рота загуби храбреците подпоручик Иван Донев и преведения едва преди няколко дни в пета рота подпоручик Димитър Хранов. И двамата паднаха геройски за отечеството. Последвайте примера им. Ако е необходимо, пожертвувайте и вие своя живот!
Младшите офицери убити! Значи… И смътно почувствувах, че нещо трепва в мен, като събуден упрек за пренебрежението, с което бях се отнесъл към полка.
Явихме се в ротата. Командирътй поручик Радомир Стефанов ни посрещна любезно и радостно. Определи ни взводовете, назначи ни ординарци и двамата с Будевски се явихме по местата си.
— Фелдфебел Драган Бенчов, господин офицерски кандидат!
Ето взводният ми подофицер от Торос, Луковитско, останал на свръхсрочна служба, започнал войната като младши подофицер, сега фелдфебел, кавалер на два български и на австрийския орден за Храброст.
Драган е радостен, че има вече началство, държи се много добре, учтив и дисциплиниран е. Запознавам се с подофицерите и тъкмо искам списъка на взвода, чувам гласа на ротния.