— Стани!
В тоя момент ротата е в полкова поддръжка. Напред, вляво, вдясно се чува пушечна и артилерийска стрелба.
Движим се необезпокоявани от никого.
— Лягай!
Едва успели да се залепим на земята, няколко безразборно хвърлени от противника снаряда дойдоха наблизо да ни поздравят. Първите поздравителни снаряди, пратени към мен, новодошлия.
Пред нас има малка височинка. Бързо заемаме защитения склон, ще ни бъде полезен. Отново всичко край нас утихва. Преписвам списъка на войниците от взвода. Това става бързо, защото имената на мнозина са задраскани.
— Много малко са, Драгане!
Драган ми разказва. Боеве в Сърбия. Боеве в Добруджа. Ето преди три дни, при Великьой-Паракьой, заедно с 1 полк нашата дружина води славен бой и като другите ротата ни дава тежки жертви. Един офицер и 24 подофицери и войници убити, 78 ранени, 6 изчезнали. Само за един ден — тоя, само от една рота — нашата, излизат 109 души от строя!
Очите ми се премрежват. Драган лежи развълнуван, аз до него слушам и очите ми се пълнят. Ето в какъв полк попаднах! Предишното ми недоволство губи цвета си, угризение ме обхваща, вълнувам се и съм готов да искам прошка. Тоя миг бе върховно покаяние за неблагоразумния. Почувствувах се горд от полка си, 41 ми стана скъп като най-скъп спомен, най-светла надежда. Намерих идеала си и му се посветих напълно.
Напред по Златна Добруджа!
Тоя първи за мен боен ден нашият полк настъпва, имайки за другари — вдясно 1 полк, вляво германската бригада на Боде. Не бе бригада — два пехотни полка със съответния брой батареи. Не само като нашите, не бяха и като германските полкове. Бе просто отряд — пехота, артилерия, минохвъргачки — под командуването на подполковник Боде, от когото бе получила и името си.
Ако пехотата бе само една дружина, ако минохвъргачките нямаха възможност да действуват, артилерията бе мощна и действуваше знаменито! Извън полските батареи имаше и 10,5 см. далекобойни, 15 см. гаубични, дори две 35 см. австрийски мортири! Тая бригада бе тъй отлична, че излезе песен: „Трендафилът мирише, бригадата боде…“
Тая същата бригада, която по-късно, едва след два дни, можахме да видим, и то съвсем отблизо.
— Встрани от шосето!
Всички се отдръпваме, за да направим път на германците, които се пренасят с камиони. Пижо гледа, звери се, пък пооправи раницата, подръпне пушката и продължи. Не е като да му е за пръв път. Краката му са пребродили целия полуостров. Носят го сега бодро и по Добруджа.
Но ако германците се стоварваха почти на самото място неуморени, имаха да благодарят на нашите „уморени“, на самия полк.
Същия тоя ден противникът бе отстъпил по посока към Кубадин и Черна вода, които обаче отстояха далеч и негови части се укрепяваха по гребените и височините пред нас.
Срещу бригадата се насочват силни неприятелски части, които я поставят в крайно опасно положение. В тоя именно момент командирът на полка заповяда на втора дружина да обърне веднага наляво и се яви във фланг на румъните. Допринасяйки напълно за облекчаване на положението, тая изненада обърна противника в страхотно бягство. Освен втора дружина взеха участие и две роти от нашата.
Въпреки че всичко бе вече наред, един германски офицер пристигна, за да помоли командира да не изтегля още ротите си. А по-късно, привечер, офицерът за свръзка благодари на полка от името на подполковник Боде за тая тъй навременна и тъй ценна помощ!
След обяда, сега вечеряхме за пръв път на бойното поле. С каква храна ни подслаждаше Добруджа! Изобилна, разнообразна, богата! Имаше всичко: кокошки и прасенца, сушени и пресни плодове. А дини, пъпеши!
Денят отиваше на почивка, без да може да възпре палавата игра на съдбата. Нашият набор освети тоя първи ден. Заяков бе ранен — първата жертва на кандидатите ни в дивизията.
Първата нощ, която трябваше да прекарам на бойното поле, настъпи. Тя бе за мен първата целувка на Богинята на войната, защото Богът бе ме вече поздравил!
Настъплението продължава. Край нашата рота бяха залегнали германски минохвъргачи. Войниците гледаха с какво безгрижие лежаха дойчовците и как спокойно дигаха машините си, щом се дадеше заповед за движение напред.
Настъпваме в област с множество вятърни воденици, които създадоха такава прекрасна картина, че просто човек да съжалява, загдето не се е родил художник. Всичко наоколо ми се видя изпълнено с поезия. Липсваха само няколко деца с дървени обувки и широко отворени шапки, за да имаме изглед от Холандия.