Выбрать главу

Късно през нощта пристигаме и за пръв път от шест дни и седем нощи непрекъснат ход пеша — двеста и тридесет километра, при невъзможни, от нас откривани пътища — и непрекъснато спане и неспане на открито, спим на закрито…

Сместваме се всички: ние, бащата, майката и трите деца, от които едното — момиче за женене. Осем души от двата пола в една стая.

На сутринта пием горещо, не е шега, горещо мляко, хапваме здраво здрав хляб и поглеждаме през прозореца — какъв сняг паднал през нощта! Спазарявам едно магаре, мятам се и господарят му с нас, хайде на път! След няколко километра сме в Струмица.

Там заварваме няколко познати, все софиянци, на разни служби в града. Ядем вече градски. Вмъкваме се в малка гостилница. „Дай, дай!“ Всеки от нас изяде по седем порции. Бихме изяли още по една, но… изядохме цялата гостилница! После отидохме за банички. Добре че бяхме похапнали, защото иначе щяхме да изядем и баничарницата!… Спим на креват. А той мек, та не можем да заспим. И с едва останалите пари си купувам чорапи и презрамки.

На другата сутрин пристигнаха нашите другари, с които бяхме тръгнали, които бяха минали Вардара преди нас. Заблудили се. Закъсняха цяло денонощие. Малко наказание. И друго още по-малко. Като минали реката, облекли се и продължават. Ето ръкава, втори път се събличат и после — втори път се обличат. В злополуката си ние излязохме по-честити.

Продължихме с теснолинейката от гара Генерал Златарев до Радомир.

Там ни качиха в отворени конски вагони и всред небивал студ, пътувайки цял ден, Радомир-София цял ден, най-после пристигнахме.

На другия ден отидох в полка да се уволня и — до университета. После, върнал се, седнах да чета. Дотук всичко бе известно. От сега нататък всичко ми ставаше неизвестно. Пред мен се възправи безстрастният и неумолим живот.

Какво ли ми готвеше?

Pietas

Сто и петдесет хиляди се пожертвуваха. Сто и петдесет хиляди дадоха живота си.

Един живот — един куршум. Един куршум — два лева.

Два лева не са половин хляб. Два лева не са милостиня дори.

Животът е най-незначителният предмет за размяна. Най-евтиният продукт за покупка.

Тогава животът струваше няколко стотинки. Бе под тая цена. Остана без цена.

Животът бе най-малоценното.

Сто и петдесет хиляди се пожертвуваха. Сто и петдесет хиляди дадоха живота си. Значи не дадоха нищо? Дадоха всичко.

Богатство. А то радва и бедния. И който има, и който няма. Всеки трепери над това, което има. А то цена няма.

Радост. Радостта няма граници. Радостта няма цена.

Щастие. Щастието има граници. Щастието има цена. Кой ще начертае границите му? Кой ще определи цената му?

Те знаеха цената му. И все пак пожертвуваха всичко!

Но имаше нещо, което не знаеха.

В коя област на науката, изкуството, литературата, техниката — в коя област на напредъка някой от тях би могъл да блесне, да изгрее! Да свети за прослава на Родината! За спасение на Човечеството! За величие, на Света!

Те не знаеха тая цена. И все пак пожертвуваха всичко.

Пожертвуваха таланта, гения, с който моментът би могъл да ги осени.

Дадоха най-ценното, неоценимото. Дадоха живота си.