Выбрать главу

— Да — отговори Карлос. — И картинката мирише на лайна, капитане.

— Е, това е миризмата на власт и политика и ние знаем, че този отдел се задушава в нея, но не можем да направим нищо. Затова, разследвайте го колкото искате, но играйте по правилата. Ако откриете за него нещо друго, освен статията на Кристина Стивънсън, елате първо при мен. Само това искам — заяви тя и се приближи до таблото със снимките. — Добре, да се придвижим по-нататък. Третата жертва по интернет. Казаха ми, че са намерили трупа му. — Огледа таблото, но не видя нови снимки.

— Да, вчера — потвърди Гарсия и обясни, че трупът е бил изхвърлен в строителен контейнер в задния двор на къща в Мейуд. — Вече го караха в Института по съдебна медицина, когато отидохме там. Скоро трябва да получим резултатите от аутопсията и снимките. — Той щракна върху нещо с компютърната мишка. — Криминалистите са ни изпратили имейл снощи с всички снимки, които са направени на трупа на мястото, където е бил изхвърлен. Нямах време да ги разпечатам и да ги сложа на таблото. — Карлос отново щракна с мишката и принтерът в края на бюрото му заработи.

— Има ли официално потвърдена самоличност? — попита Барбара.

Гарсия кимна.

— Съпругата и дъщерята на жертвата живеят в Сиатъл. Наскоро са се развели. Родителите му живеят в Айова, но получихме достъп до апартамента му в Белфлауър чрез хазяина му. Анализът на пръстовите отпечатъци върху вещите в дома му и натрупа, намерен в Мейуд, съвпадат сто процента.

— И кой е той?

— Името му е Итън Уолш — отговори Хънтър и й даде копие на снимката, която собственикът на пицарията беше изпратил на детектив Перес.

Капитан Блейк погледна снимката и веднага го позна. Не можеше да забрави лицето му. Плахата му усмивка на снимката беше коренно различна от спомена й за ужасеното му лице, изкривено от непоносима болка.

— Каква е историята му? — с треперещ глас попита тя.

Робърт й разказа набързо всичко, което бяха научили досега за Итън Уолш.

Барбара го изслуша мълчаливо и се обади едва когато той приключи с разказа си.

— Знаем ли нещо за бившия му партньор, господин Нелсън? Той също е експерт по компютърно програмиране, нали? — Тя върна снимката на Робърт.

— Да — потвърди Гарсия. — Брад Нелсън. Все още събираме информация за него, но по всяка вероятност е чист. Преди десет месеца се е върнал в Канада.

Карлос взе разпечатките от принтера и внимателно ги закачи на таблото.

Капитан Блейк се приближи, за да ги разгледа по-добре. Фотосите в едър план на лицето на жертвата, подаващо се от найлоновия чувал, предизвика гадене, което се надигна в гърлото й, и тя бръкна в джоба си, за да извади ментов бонбон.

— Казахте, че сте били в апартамента на жертвата. — Барбара се обърна към двамата детективи. — Открихте ли нещо?

— Намерихме лаптопа му — уведоми я Карлос. — Но е защитен с парола. Оставихме го на Денис Бакстър в отдел „Компютърни престъпления“. Те се опитват да я разбият.

Капитан Блейк кимна невъодушевено.

— Но намерихме и това — добави той и извади тетрадката, което беше открил в апартамента на Итън Уолш.

— Какво е?

— Старомодно тефтерче за адреси и телефони — обясни Карлос. — Очевидно колкото по-навътре навлизаш в технологиите, толкова повече съзнаваш, че всичко може ужасно да се обърка. Итън Уолш, изглежда, е пазел хартиено копие на всички телефонни номера в адресната книга на мобилния си телефон.

Барбара кимна. И тя имаше такова тефтерче.

— Добре, и?

Гарсия й даде тефтерчето, вече отворено на определена страница.

— Петото име от горе на долу — каза той.

Очите й се плъзнаха по списъка, спряха и леко се разшириха.

— Кристина Стивънсън? — Прочете името на глас и погледна двамата детективи. — Същата Кристина Стивънсън? — Барбара посочи таблото със снимките. — Втората жертва на убиеца?

— Същата — потвърди Хънтър. — Това е номерът на мобилния й телефон.

— Нали помниш, че взехме мобилния телефон на Кристина Стивънсън от дома й? — попита Карлос.

— Неговият номер също е в адресната й книга — допълни капитан Блейк.

— Да. Проверихме регистъра на обажданията й, но там фигурират разговорите само от три седмици. Тя не е получавала, нито е отправяла обаждания към Итън през този период.