— Какво? — Гласът й потрепери.
— Ти каза, че ще направиш всичко каквото искам. — Гласът му се разнесе зад нея. Говореше много бавно. — И аз искам да направиш това. Искам да отрежеш всичките пръсти на лявата си ръка.
Жената не можа да скрие ужаса, който изпита. Ножиците се разтресоха в ръката й и устните й затрепериха.
— Предлагам да сложиш пръста си между остриетата, да затвориш очи и да срежеш бързо и силно, преди смелостта да те напусне.
Тя не беше в състояние да пророни нито дума.
— Ще боли. Няма съмнение. Ще има много кръв. И в това няма съмнение. Ще имаш чувството, че ще припаднеш. Но ако ми покажеш, че си достатъчно силна психически да осакатиш напълно лявата си ръка, обещавам, че ще те пусна да си вървиш. Дори ще те закарам до полицейския участък.
Жената се пребори с чувството на гадене, което я обзе, и погледна ножиците.
— Давам ти избор. Направи го и си свободна. Ако не го направиш… — Той остави на вече ужасеното й въображение да си представи загадъчните последици.
Тя си пое дълбоко дъх, но този път смелостта не дойде.
— Направи го — твърдо каза мъжът.
Жената отмести очи към лявата си ръка, която беше завързана стегнато за стола.
— Направи го. Това е цената на свободата ти.
Тя колебливо разпери по-широко пръстите на лявата си ръка.
— Точно така. Направи го. Покажи ми, че си силна.
Жената постави остриетата на ножиците от двете страни на треперещото кутре на лявата си ръка.
— Да. Остри са като лазер. Стисни дръжките силно и бързо и ножиците ще свършат останалото.
Тя не беше в състояние да помръдне.
— ОТРЕЖИ ПРЪСТИТЕ СИ! — Викът му беше толкова силен и изненадващ, че жената се подмокри. Звукът на гласа му отеква в стените и тавана сякаш цяла вечност.
По лицето й потекоха сълзи. Ръбовете на ножиците бяха толкова остри, че дори допирът до тях беше достатъчен, за да я порежат. Жената съзря капчица кръв, която оцветяваше кожата й около пръста.
— НАПРАВИ ГО! — силно и ядосано изкрещя мъжът.
Жената затвори очи и си пое дълбоко дъх.
Той се усмихна.
Тя хвърли ножиците на пода.
— Не мога, просто не мога. — Жената вдигна към лицето си треперещата си дясна ръка и се разрида. — Не мога. Не мога.
Мъжът се изсмя.
— Мислеше, че искам да те изнасиля, нали? — попита той и продължи, без да дочака отговор. — И затова каза, че ще направиш всичко каквото поискам. Реши, че трябва само да легнеш по гръб и да разтвориш крака. Да изтърпиш това чудовище да проникне в теб няколко минути. — Мъжът отново се появи в полезрението й. — Ако исках да те изнасиля, защо си мислиш, че се нуждая от разрешението или съдействието ти?
Жената не отговори. Риданията й се засилиш.
— Отпусни се — добави той. — Нямам намерение да те изнасилвам.
Съзнанието й беше изпълнено с агония и смут. Чувстваше се разголена и изгубена.
— Какво… ще правиш с мен? — отново заговори момиченцето в нея.
Мъжът пак се скри в сенките. Отговорът му дойде с шепот в дясното й ухо:
— Ще те убия.
Тя се задъха. Тялото й потрепери конвулсивно от страх.
Той се изсмя.
— Ако това те плаши… — Мъжът млъкна за ефект. — Почакай да видиш как ще го направя.
94.
С настъпването на вечерта дъждът заваля силно, придружен от гръмотевици и светкавици над океана, а после се превърна в равномерен, досаден ръмеж. Бурята премина и температурата спадна с няколко градуса, придавайки на нощта неудобен хлад, абсолютно неприсъщ за град като Лос Анджелис.
До края на следобеда Хънтър и Гарсия бяха получили справките за телефонните разговори на Кристина Стивънсън и Итън Уолш. Бяха само за три месеца и никоя от двете жертви не се беше обаждала на другата през този период. Поне не по мобилните телефони. Робърт беше принуден да поиска нови справки, този път за една година назад, но щяха да ги получат най-рано след един ден.
Вместо да се прибере вкъщи и да прекара още една нощ борейки се с мислите и безсънието си, той реши отново да отиде в апартамента на Кристина Стивънсън. Със сигурност знаеше, че тя е била отвлечена от дома си, а местата на отвличане, като всяко друго местопрестъпление, винаги можеха да предложат повече, отколкото само физически доказателства. Робърт притежаваше дарба за тълкуването им и може би когато отидеше там сам, далеч от всякакви дразнители, щеше да види нещо, което е пропуснал.