Робърт си пое дълбоко дъх и после огледа присъстващите.
— Защото бях там.
97.
Двайсет и девет месеца по-рано
Булевард „Уитиър“
На двайсетина секунди от моста на Шеста улица
01:19 часът
Хънтър се беше отказал от битката с поредната безсънна нощ. Както беше правил много пъти преди и беше сигурен, че ще прави още безброй пъти, вместо да си стои вкъщи и да гледа скучните, избелели стени, отчаяно нуждаещи се от нова боя, той реши да се разходи с колата. Пак шофираше безделно. Градът преминаваше покрай предното стъкло на автомобила му. Робърт не мислеше за нищо и оставяше улиците и завоите да го водят.
Без някаква причина или може би защото беше направил същото само преди няколко дни, когато реши да отиде на Венис Бийч, в онази нощ той избра да обиколи центъра на Лос Анджелис.
Финансовият район и градът спяха и улиците на Централен Лос Анджелис бяха обезпокоително тихи, твърде различни от онова, с което бяха свикнали повечето хора.
Хънтър мина през „Бойл Хайтс“, зави надясно по „Ел Камино Реал“ и подкара по булевард „Уитиър“, отправяйки се към моста на Шеста улица, когато полицейското радио в колата му силно изпращя.
— Внимание, до всички патрулни коли близо до моста на Шеста улица. Току-що получихме обаждане на телефон 911 за вероятен опит за самоубийство на моста. Обектът е тийнейджър. Според обадилия се хлапето ще скочи. Нуждаем се от незабавна реакция. Има ли някой достатъчно близо?
Робърт отмести поглед от таблото. Първото, което видя, беше големият зелен пътен знак, който известяваше, че мостът е право отпред, на по-малко от петнайсет секунди път. Въпреки че мнозина го наричат „Мостът на Шеста улица“, официалното му име, което е написано и на всички пътни знаци, е „Виадуктът на Шеста улица“.
Хънтър бързо взе предавателя.
— Диспечер, обажда се детектив Робърт Хънтър от специалния отдел „Убийства“ на лосанджелиската полиция. Съвсем близо съм до моста. Приближавам се откъм източната страна — идвам по булевард „Уитиър“. Ще бъда там след десетина секунди. Има ли някаква информация за обекта?
— Прието за местоположението, близостта и времето на пристигане на моста, детектив Хънтър, но нямаме информация за обекта. Обадил се минувач, който забелязал обекта на перваза. На този етап не мога да предложа нищо. Съжалявам.
— Прието — отговори Робърт. — Сега поемам по моста и виждам обекта. Намира се на северния перваз в западния край на виадукта. Повтарям, обектът е на северния перваз в западния край на Виадукта на Шеста улица. Изпратете подкрепления — пожарна команда и психолог. Незабавно.
— Прието за подкрепленията и медицинската помощ, детектив Хънтър. Успех.
Робърт намали скоростта и спря колата в средата на моста, блокирайки движението в западната посока. Не го направи бързо. Нямаше изсвирване на гуми, нито блъскане на врати или резки движения, които биха влошили и без това вече изключително напрегнатото положение. Часовникът на таблото показваше 01:21.
Както Хънтър беше описал на диспечера, обектът стоеше на северния перваз в западния край на виадукта. Беше с гръб към Робърт, но вместо да гледа надолу към онова, което го чака, ако скочи, момчето гледаше напред в далечината, сякаш чакаше нещо или обмисляше промяна в намеренията си. Това беше добър знак.
Хънтър се придвижи бързо, но безшумно, опитвайки се да се промъкне колкото е възможно по-близо, без младежът да го забележи. Доближи се на четири метра, когато хлапето откъсна очи от мрака в далечината и се обърна.
Робърт спря и погледна момчето, опитвайки се да види очите му, и когато хлапето се обърна, се смрази за миг. В този момент детективът прокле липсата на информация за обекта. Не знаеше нищо за младежа, нито за вероятните мотиви, които са го завели на моста, готов да сложи край на живота си. Информацията щеше да го подготви по-добре за онова, което видя.
После прокле себе си, защото със или без предварителна информация един детектив от специалния отдел „Убийства“ в лосанджелиската полиция, особено такъв с докторска дисертация по анализ на престъпното поведение и биопсихология, би трябвало да бъде подготвен за всичко. Подготвен да очаква неочакваното, колкото и да е шокиращо.
По време на тази част от секундата на колебание Хънтър се ужаси, че лицето, очите, поведението, изражението му, всичко в него може да е издало изненадата му. Ако беше така, той знаеше, че шансовете му да убеди хлапето да слезе, вече са равни на нула.