— Избор?
Ако очите на Брандън бяха лазери, той щеше да е мъртъв.
Робърт кимна и после изрече думите, за които щеше да съжалява вечно.
— Винаги имаме избор и в момента ти не искаш да правиш погрешния. Повярвай ми.
Брандън отново се взря в мрака. Само че този път не беше мрак. Появиха се две светлини, които бързо се приближаваха към тях. Поведението на Брандън леко се промени, сякаш изпита облекчение за нещо, което го тревожеше.
Хънтър хвърли поглед към светлините и разбра какво чака Брандън. Идващият влак трябваше да мине под виадукта в 01:21 часа, но малкото забавяне, дължащо се на закъснял машинист, означаваше, че ще мине под моста в 01:23.
Робърт настръхна.
Брандън се засмя.
— Хората постоянно се опитват да втълпят на другите глупавата заблуда, че всеки винаги има избор. — Продължи с престорен, детски глас: — Ние контролираме живота си, защото каквото и да се случи, имаме избор.
— В момента имаш избор. Хънтър отново погледна към светлините, които вече бяха съвсем близо до моста. — Моля те, Брандън, не прави грешния избор. Слез оттам и нека да поговорим. Обещавам ти, че има по-добро решение.
— Нима? — Сега Брандън беше ядосан. — Винаги имаме избор, така ли? Ами изборът, който правят други хора и който коренно променя твоя живот, а не техния? Къде е нашият избор тогава? — Брандън млъкна и преглътна с усилие, защото очите му се напълниха със сълзи. — Той избра да се напие и да се дрогира в онази нощ, не аз. Той избра да не му пука какво може да се случи, не аз. — Брандън избърса сълзите си. — Неговият избор промени целия ми живот. Вече не мога да направя физически нещата, които знаех, че мога да извърша. Заради неговия избор трябва да се изправя пред света в този вид… до края на живота си. — Той наблегна на последните думи, като посочи към лицето си.
Влакът наближаваше моста.
— Неговият избор… — каза Брандън, този път с абсолютно безизразен глас, — доведе до моя.
Времето изтече.
Хънтър видя, че краката на Брандън се отлепят от бетонния перваз.
— Не! — извика и се протегна към хлапето. Пръстите му докоснаха лявото рамо на Брандън, но гравитацията повлече момчето към релсите на десетки метри под него. Робърт стисна пръсти бързо и с всичката сила, която събра, но в ръката му остана само парче плат от ризата на Брандън.
Беше му останало съвсем малко да го хване, но не бе успял да се приближи до хлапето достатъчно бързо.
Тялото на Брандън се отскубна от ръката на Хънтър и полетя надолу като камък.
Следващият звук, който Робърт чу, беше от раздробяването на тялото на Брандън, когато се сблъска с идващия влак.
Номерът на влака, написан отпред на локомотива, беше 678.
98.
По време на разказа на Хънтър в стаята за инструктажи цареше пълна тишина, която продължи няколко секунди след това. Присъстващите бяха стъписани и втрещени. Всичко започваше да си идва на мястото — ВШУ, Виадуктът на Шеста улица, 678, 0123.
— Спомням си, че ти ми разказа за този случай — най-сетне се обади Гарсия. На лицето му все още беше изписана изненада.
Капитан Блейк кимна. Тя също беше чувала историята.
— Тогава първото телефонно обаждане не е било случайно или заради славата ти — отбеляза тя.
— Не — потвърди Робърт. — Било е, защото аз бях на моста. Защото не бях достатъчно бърз. И защото не успях да разубедя Брандън да не скача.
— Но къде се вместват трите жертви? — попита Карлос.
Хънтър кимна и отново натисна бутона на дистанционното. Изображението на екрана се замени с три снимки с лошо качество. Нямаше съмнение, че те показваха Виадукта на Шеста улица в онази съдбовна нощ. Бяха леко разфокусирани и малко зърнести, но и на трите, въпреки че лицето му беше в сянка, всички ясно видяха Брандън Фишър, който стои на бетонния перваз в западния край на моста. На втората и третата снимка лесно се разпознаваше Робърт. Той също беше на моста и стоеше на няколко крачки от Брандън, облян в жълтеникавата светлина на лампата на моста. Позата му показваше знаци на напрежение.
— Снимките са направени от случайния минувач, който се е обадил на телефон 911 в онази нощ. Използвал е фотоапарата на мобилния си телефон — поясни Хънтър. — Както всички знаем, общите полицейски радио обаждания на централния диспечер обикновено се подслушват от криминални репортери, които търсят сензационна новина. В онази нощ е подслушвала криминалната секция на „Ел Ей Таймс“. Не знам дали минувачът е бил убеден, или доброволно им ги е продал, но снимките, които направил на моста, попаднали в ръцете на криминалния репортер на „Ел Ей Таймс“, който отишъл на местопроизшествието.