Робърт млъкна и отново натисна копчето на дистанционното. Екранът се изпълни с друга студийна снимка, вече до болка позната на Хънтър, Гарсия, капитан Блейк и Мишел Кели.
— Името на минувача, който се обадил на телефон 911 и направил снимките — продължи Робърт, — е Кевин Лий Паркър, първата жертва.
Карлос изду бузи и бавно изпусна дъха си.
— Нека отгатна. Кристина Стивънсън, втората жертва на убиеца, е била репортерката на „Ел Ей Таймс“, която е отишла да отрази случилото се.
— Същата — потвърди Хънтър. — Тогава тя е работела в криминалната секция. Кристина Стивънсън не само че използвала трите снимки, направени от Кевин Лий Паркър в онази нощ, но и добавила тази снимка към репортажа си, очевидно търсейки „шокиращ“ фактор.
Той отново щракна дистанционното.
На екрана се върна същата снимка в едър план на обезобразеното лице на Брандън Фишър, която Хънтър им беше показал преди няколко минути, направена дванайсет месеца след катастрофата.
— По дяволите! — възкликна Мишел. — Тя е показала на всички лицето на хлапето и заедно с него душевните му терзания.
Робърт кимна.
— Статията на Кристина се погрижила нараняването на Брандън да стане обществено достояние. Сега всички можели да правят състрадателни, шокирани или отвратени физиономии. Всеки можел да коментира или да се шегува с обезобразеното хлапе, скочило от моста. — Той отпи глътка юда. — Може би защото Кристина бързала да довърши репортажа, който бил публикуван един ден след самоубийството на Брандън, ще бъде справедливо да отбележим, че усилията й да проучи историята му както трябва, не са били много задълбочени.
На екрана се появи фотокопие на статията.
— Получих я от редакторката й в „Ел Ей Таймс“ късно снощи — обясни Робърт.
— Мамка му! — възкликна капитан Блейк и прочете на глас заглавието на статията. — „Дяволът в мен“.
— Онова, което ни остави убиецът на остъклената врата в спалнята на Кристина Стивънсън, е заглавието на нейната статия — допълни Хънтър. — В репортажа се предполага, че осмиваният, отхвърлен и низвергнат Брандън Фишър не е могъл да се справи с дявола в него. Дяволът на нараняванията му. Дяволът, който бавно, но сигурно се загнездвал в съзнанието на Брандън и накрая го е довел до самоубийство. Освен това Кристина е употребила думи като… — Той ги посочи, докато говореше. — „Поредното самоубийство на тийнейджър“, което загатва за нещо тривиално, незначително, което се случва твърде често, за да му пука на някого. Както и „нарушавайки спокойствието в тихата нощ“, което намеква, че смъртта на Брандън не е била нищо повече от нежелано бреме, ненужно на град Лос Анджелис, като джебчийството или побоищата. За жалост лошият избор на думи на Кристина е представил като нещо банално случилото се в онази нощ. Поредната тъжна история, която ще бъде забравена секунди след като е прочетена.
Никой не коментира и Хънтър продължи:
— Имаме и това.
Той пак щракна дистанционното и образите на екрана се смениха, но този път не бяха статични. Не беше снимка, а видеозапис.
Всички бяха изненадани.
Видеото показваше последните петнайсет секунди от живота на Брандън Фишър, който стоеше на перваза, обърнат на юг. Хънтър беше на няколко крачки от него, с гръб към камерата. Брандън му говореше нещо, което микрофонът на камерата не беше уловил. Чуваше се само тътенът на приближаващия се влак. И после всичко се случи много бързо. Брандън рязко се обърна, но не скочи, а просто стъпи във въздуха, сякаш влизаше в стая. Гравитацията свърши останалото. В същия момент Робърт пристъпи към него и се хвърли към момчето, протягайки тяло като Супермен по време на полет. И после камерата бързо се наклони надолу и успя да улови мига на сблъсъка, когато влакът профуча под моста и удари тялото на Брандън.
Стаята се изпълни с ругатни и тревожен шепот. Хънтър видя, че всички изтръпнаха, включително капитанът на екипа от специалните части.
Той спря кадъра.
— Видеозаписът е направен от шофьора на следващото превозно средство, пристигнало на моста, няколко секунди след като аз блокирах движението. Случайно носел камера. Името му е…