Всички в стаята мълчаха.
— И това ни води към бащата на Брандън, Греъм Фишър. По времето на самоубийството на сина си господин Фишър бил преподавател в Калифорнийския университет в Лос Анджелис. Преподавал програмиране за напреднали, включено в специалността компютърни науки. Той има докторска степен по инженерство и компютърни науки от Харвард. Една от областите му на компетентност е безопасността в интернет. В миналото Фишър работил дори като консултант на американското правителство. Не е изненадващо, че господин Фишър също приел много тежко самоубийството на сина си и след бързото влошаване на здравето и разсъдъка на съпругата му се наложило да напусне работата си. Посветил времето и усилията си на грижи за нея. От семейството му останала само тя.
Смъртта й и самоубийството на Брандън били много повече, отколкото можел да понесе. Предполагам, че след кончината на Маргарет Фишър Греъм се е почувствал самотен, обиден и много, много ядосан. Човек в такова душевно състояние, въоръжен с такава интелигентност и достатъчно свободно време, би измислил какво ли не.
Из стаята се разнесе приглушен шепот.
— Той методично съставил списък на всички, които смята за виновни — продължи детективът, — не за самата смърт на сина му, а защото се подиграли с нея. Защото изложили на показ пред очите на всички най-съкровената психическа и емоционална болка на Брандън. Защото превърнали личната му загуба и тази на жена му в атракция… публично забавление. И със сигурност, защото допринесли за бързото влошаване на здравето на Маргарет. — Робърт спря, за да си поеме дъх. — След като разпознал присъстващите по време на инцидента, което със сигурност е изисквало задълбочено проучване, Греъм се заловил да изобрети и да разработи свои средства за мъчение и убийство и после издирил всички от списъка си. Проблемът е, че няма как да знаем колко имена има в списъка му, но трима вече са мъртви.
— Имаме ли снимката му? — попита командирът на командосите.
Хънтър кимна и натисна бутона на дистанционното.
Фотографията, която се появи на екрана, беше на привлекателен мъж на петдесет и няколко години. Лицето му излъчваше енергичност и самочувствие. Имаше високи скули, изпъкнало чело и волева брадичка с малка трапчинка. Светлокестенявата му коса беше дълга до раменете и леко разрошена. Изглеждаше атлетичен, със силни мускули и широки рамене.
— Не може да бъде! — извика Гарсия.
— Нещо не е ли наред, Карлос?
— Да. — Той кимна. — Познавам този човек.
100.
Мъжът поставяше финалните щрихи на най-новото си приспособление за мъчения и убийство. Беше прекарал значително повече време, докато разработи този уред, отколкото за първите три, но работата го беше възнаградила. Смяташе го за произведение на изкуството — едновременно гениално и зловещо. Щом механизмът заработеше, никой не можеше да го спре, дори самият той. Да, уредът беше нещо специално. Нещо, което несъмнено щеше да даде незабравим урок на „онази кучка“.
„Онази кучка“ седеше в отсрещния край на голямото помещение, където беше и той, все още завързана за същия тежък стол. Но се наложи мъжът отново да й даде успокоителни. Плачът й го побъркваше. Ала часът й настъпваше.
Мъжът трябваше да признае, че му се искаше жената да бе приела предложението му и да бе отрязала пръстите си с градинарската ножица. Той наистина щеше да я пусне да си върви, ако го беше направила. Истината обаче беше, че мъжът знаеше, че в света има много малко хора, които са достатъчно силни психически и емоционално. Много малко хора на земята бяха способни на самоосакатяване, дори ако това би спасило живота им. А „онази кучка“ не беше една от тях.
Нямаше значение. Онова, което й беше подготвил, беше несравнимо по-добро, отколкото тя да си отреже пръстите, и щеше да сътвори още един фантастичен спектакъл по интернет. Мъжът беше сигурен в това. Мисълта го накара да се усмихне.
Той затегна последния винт и свърза уреда с електрическата мрежа. Време беше да го изпробва.
Стана от стола, на който седеше от два часа, махна работните си очила и леко потърка уморените си очи с палеца и показалеца си. Усещането беше успокояващо. Той изпи чаша леденостудена вода, а после взе чантата с покупките, която носеше, и извади голяма диня, която беше купил сутринта.