Беше се усмихнал, когато ниската и дебела продавачка в магазина му каза, че двата вида дини, които мъжът търси, още не са узрели достатъчно.
— Ще бъдат годни за ядене най-малко след три дни — обясни тя. — Тук имам по-сладки и сочни, идеално узрели.
Той поклати глава.
— Тези ще свършат работа. Повече ме интересува размерът.
Мъжът се приближи до наскоро завършения уред, сложи големия плод на точното място и взе дистанционното управление от работния тезгях. Отдалечи се на няколко крачки, пое си дълбоко дъх, настрои хронометъра и най-после натисна червения бутон на дистанционното.
От уреда се разнесе приглушено механично стържене, когато зъбните колела се завъртяха, задвижвайки новото му чудовищно творение.
Мъжът гледаше като хипнотизиран, докато всяка част работеше точно както я беше проектирал, но имаше един дребен проблем. Всичко ставаше много бързо. Динята издържа точно 39 секунди. Вярно, човешкото тяло беше много по-издръжливо от динята, но все пак той искаше да продължи колкото е възможно по-дълго. Искаше публиката му в интернет да изпита удоволствие, да се възмути и да се ужаси, да почувства състрадание или гняв, да се присмее, да коментира, да се шегува и да клюкарства, но най-много от всичко искаше „онази кучка“ да страда.
Мъжът почисти уреда от раздробената диня и през следващите четирийсет и пет минути затяга и разхлабва винтове, наглася стегнатостта на различните сглобки и пружини и настройва частите за натиска, докато остана доволен. Когато реши, че е направил достатъчно, извади втората диня от пазарската чанта и отново изпробва уреда.
Накрая, щом спря хронометъра и погледна времето, мъжът се усмихна.
— Идеално.
101.
За миг думите на Гарсия прозвучаха твърде сюрреалистично, за да имат логика.
— Какво? — едновременно попитаха Хънтър и капитан Блейк.
— Как така го познаваш? — учуди се Мишел.
Очите на Карлос все още бяха приковани в снимката на Греъм Фишър на екрана.
— Искам да кажа, че… — смотолеви той, очевидно мислейки за нещо. — Знам, че съм го виждал, но не мога да си спомня къде.
Робърт отново погледна екрана.
— Виждал си това лице?
Приятелят му кимна.
— Сигурен съм.
— Наскоро ли?
— Да.
Измина минута на колебание.
— Може да е бил на някое местопрестъпление — предположи един командос от специалните части. — Всички знаем, че винаги има любопитни хора, които висят покрай периметъра. Някои убийци обичат да се връщат на местопрестъплението, да се смесват с тълпата и да гледат как работи полицията. Такива неща им доставят удоволствие.
Гарсия затвори очи, но видя само объркани сцени. Първият спомен, който проблесна в съзнанието му, беше на съпругата му Ана и приятелката й Патриша в Туджанга Вилидж, след като убиецът беше излъчил предаването с двете. Карлос се опита да си спомни всички лица, които беше видял в онзи ден — може би в кафенето, където ги чакаха Ана и Патриша, или на отсрещната страна на улицата, или онези, които гледаха през витрините на магазините.
Нищо.
Не беше видял Греъм Фишър в Туджанга Вилидж.
Представи си уличката в Мишън Хилс, където беше открит трупът на Кевин Лий Паркър, първата жертва на убиеца. Беше преди разсъмване, в задънена задна уличка. В онова утро там нямаше любопитни зяпачи, никой, освен бездомникът, който беше намерил трупа. Гарсия бързо отхвърли тези образи и продължи по-нататък.
Представи си парка „Сити Хол“ и намирането на камерата. Тогава двамата с Хънтър знаеха, че убиецът е наблизо, за да види как ще реагират полицаите на шегичката му. Карлос направи всичко възможно да си спомни всеки, когото видя край парка.
Беше натоварен час и имаше твърде много хора.
Той положи усилия и се съсредоточи повече. Лицето на Греъм Фишър не беше сред онези, които си спомняше.
След това си представи Дюи Стрийт в Санта Моника. Трупът на Кристина Стивънсън беше оставен до контейнер за отпадъци на малък паркинг зад двуетажна сграда с офиси. Гарсия ясно си спомни тълпата около отцепения от полицията периметър. И после си спомни мъжа, който беше привлякъл вниманието му в онзи ден — висок, строен и як, облечен с черен анцуг с качулка и тъмносини джинси. Опита се да си представи лицето му и тогава всички спомени, освен един изчезнаха от съзнанието му и най-после се сети.