— Разбий я — каза той и отстъпи назад.
Луис се хвърли напред и удари ключалката с тока на ботуша си. Не беше необходимо да прави повече. Вратата се удари силно в стената и рамката се разби на трески. В стаята беше тъмно и миришеше на старо и занемарено.
Джонсън щракна електрическия ключ за осветлението. Когато лампата светна, двамата с Луис влязоха в стаята, този път оставяйки Дейвис да ги прикрива.
Оказаха се прави. Стаята беше принадлежала на Брандън Фишър и, изглежда, нищо не беше докосвано след самоубийството му. Стените бяха облепени с плакати на музикални групи, автомобили, спортни звезди и момичета по бикини. Вдясно от вратата имаше голям шкаф с черна стереоуредба, а до него — двукрилен гардероб. До прозореца беше поставено старо и издраскано бюро с лаптоп и принтер. До едната стена имаше безупречно оправено двойно легло. Всичко беше покрито с дебел пласт прах, сякаш никой не беше влизал в стаята от години.
Командосите бързо провериха навсякъде, включително в гардероба.
Нямаше никого.
— Втората спалня е чиста — докладва Джонсън.
Оттам екип Бета тръгна към дъното на коридора и последната спалня. Помещението беше много по-просторно от предишните две, с голямо легло, диван, кожено кресло в ъгъла, старомодна дървена тоалетка с правоъгълно огледало до прозореца и гардероб с плъзгащи се врати, заемащ цялата западна стена. Във въздуха се носеше миризма на пот, сякаш стаята не беше почиствана и чаршафите не бяха сменяни от месеци.
Командосите провериха всеки ъгъл, под леглото и в гардероба, но не откриха никого.
Вратата на вътрешната баня беше открехната и Дейвис бързо я отвори с ритник.
Банята беше празна.
Командосите бяха проверили целия втори етаж за по-малко от двайсет и две секунди.
— Тук всичко е чисто, капитане — извика Дейвис. — Психарят не е тук.
104.
Екип Гама беше влязъл в къщата след екип Алфа. Прекоси дневната и когато екип Алфа зави наляво към трапезарията и стигна до коридора на долния етаж, екип Гама свърна надясно. Вратата на мазето беше заключена с военен катинар.
— Трябва да взривим вратата — каза Търковски в микрофона, предупреждавайки другите командоси, че предстои силна експлозия.
— Залавям се — отговори Лопес, вторият член на екип Гама, и насочи пушката за разбиване на ключалки.
Търковски отстъпи крачка назад.
— Направи го.
Мощният взрив разпрати ударни вълни из цялата къща.
Катинарът се разпадна на парчета.
Търковски отвори с ритник вратата и мигновено ги лъхна миризма на мухъл и спарен въздух — зловонна и противна, на старо и мръсно, с привкус на ежедневната калифорнийска жега. Въпреки отвратителната смрад никой от командосите дори не трепна.
Широки дървени стъпала водеха към тъмното мазе.
— Лампата, лампата — извика Търковски, без да спуска картечния си пистолет. Лазерният му мерник търсеше мишена в дъното на стълбите, но не откри нищо.
— Намерих я — отвърна Лопес и протегна ръка към тънкия кабел, който висеше от тавана.
Лампата беше много слаба.
От двете страни на стълбите се извисяваха неизмазани тухлени стени, които образуваха потискащ и клаустрофобичен тунел.
— Имам лошо предчувствие — каза Търковски, докато двамата с Лопес бързо слизаха по стъпалата.
Стъпалата бяха солидни, но всяко едно от тях изскърца под тежестта им. Те стигнаха долу и влязоха в слабо осветено помещение. Дишането им беше учестено и лазерните им мерници кръстосваха сумрака навсякъде, търсейки и най-малкия знак на заплаха, преди накрая да се приковат в западната стена.
— Мамка му! — възкликна Лопес и после се обади по предавателя: — Мазето е чисто. Психарят не е тук.
— Той млъкна и си пое дъх. — Но предполагам, че ще искаш да видиш нещо, капитане. Както и детективите от отдел „Убийства“.
105.
Греъм Фишър търпеливо изчака червената светлина на светофара да се смени със зелена и зави надясно по Източна четвърта улица в Бойл Хайтс. Движението беше бавно както винаги по това време на утрото и се процеждаше като вода през фуния. Няколко секунди по-късно той зави наляво по Саут Сейнт Луис Стрийт и в същия миг изтръпна. На около седемдесет и пет метра през него, в края на стръмната улица, на която живееше, видя седем превозни средства, паркирани набързо. Две от тях бяха черно-бели полицейски патрулни коли. До първото превозно средство се беше събрала група командоси.