109.
Капитан Блейк се обади на Хънтър час и половина по-късно. Тя се беше върнала в Главното управление на полицията със снимката на жената, а Хънтър, Гарсия и Мишел бяха останали. Те искаха внимателно да огледат всеки сантиметър от къщата на Фишър. Към тях се присъединиха и петима опитни полицаи, и двама криминалисти.
Барбара каза, че е предала снимката на жената в отдел „Връзки с медиите“ на лосанджелиската полиция, с изрични инструкции. Те веднага се заловили за работа и се свързали с медиите в града. Снимките на Греъм и на жената щели да бъдат показани по всички големи телевизионни канали в извънреден бюлетин по време на обедните новини и после в следобедните и вечерните, фотографиите щели да бъдат публикувани в следващите издания на всички градски вестници, но това щяло да стане чак утре сутринта. От отдела се свързали и с радиостанциите, които подканвали слушателите си да влязат в специална уебстраница, която информационният отдел на лосанджелиската полиция създал с двете снимки. Вече били включени специални телефонни линии за обаждания. Сега само чакали как ще се развият нещата.
Хънтър и Гарсия започнаха от мазето в дома на Греъм Фишър. Криминалистите донесоха два мощни прожектора, за да прогонят сенките. Карлос оглеждаше всичко, намерено в източния край на помещението, а Робърт педантично изследваше стъклената клетка и стъкления ковчег до западната стена.
Никой от уредите за мъчения и убийство не можа да разкрие нещо, което Хънтър вече да не знае. Майсторството на изработката беше изключително, но той и не очакваше друго от човек като Греъм Фишър. Стъклените плоскости, използвани за изработването на двете устройства, бяха комбинация от поликарбонат, термопластика и пластове ламинирано стъкло, които го правеха бронирани и абсолютно нечупливи за човешки юмруци. Но Греъм му беше казал това по телефона и Хънтър не очакваше, че го е излъгал. Миризмата в двата стъклени контейнера беше противна смесица от повърнато, урина, фекалии, страх и много силен дезинфектант. Мъртвите тарантулови оси в стъкления ковчег добавяха нов, особен, стипчив пласт към преобладаващия мирис. Въпреки че носеше маска на устата и носа, няколко пъти Робърт едва не повърна и това го принуди да направи кратки почивки.
— Мислиш ли, че Фишър вече е хванал жената на снимката? — попита Гарсия, когато Хънтър отиде при него в западния край на мазето.
Робърт си пое дълбоко дъх и спря поглед на големия шкаф с инструменти.
— Не знам. — Не искаше да го каже, но истината беше, че имаше лошо предчувствие.
— Искам да ти покажа нещо — добави Карлос, привличайки вниманието на партньора си към определено място на дървения работен тезгях. — Виж.
Робърт погледна мястото, което сочеше Гарсия, намръщи се и се наведе да види още по-отблизо.
— Виждаш ли?
Хънтър кимна. Тезгяхът беше покрит с обикновен домашен прах вероятно от два дни. На това място прахът беше неравномерно разпръснат. Нещо, което е стояло на тезгяха, е било преместено — правоъгълен предмет, приблизително трийсет и шест на двайсет и пет сантиметра. Робърт надникна още по-отблизо и видя втори неравномерен пласт прах, този път тънък и дълъг, простиращ се чак до края на тезгяха. Той провери тухлената стена от тази страна и забеляза електрически контакт на трийсетина сантиметра от пода.
— Лаптоп — каза Хънтър.
Гарсия кимна.
— И аз си помислих същото. И ако сме прави, знаеш какво означава това, нали? Греъм вероятно държи всичките си планове, чертежи, имена, разписания, рисунки, всичко в лаптопа, който е бил тук, а не в компютъра горе.
Мишел Кели беше поела търсенето в компютъра в кабинета на Греъм на горния етаж. Не беше изненадващо, че компютърът е защитен с парола, но не с елементарна, лесна за разбиване, а със сложна, дълга и трудна, вероятно измислена от Греъм Фишър. Опитът да я разбие там на място, без някои от приложенията и нещата, които имаше в отдел „Киберпрестъпност“ във ФБР, беше невъзможна задача. Хънтър й разреши да вземе компютъра в централата на ФБР и да работи там. Тя обеща да му се обади веднага щом открие нещо, но още не беше позвънила.
Робърт кимна одобрително на предположението на партньора си.
— Да се надяваме, че грешим. Ако в онзи компютър има нещо, дори да е само остатък, сигурен съм, че Мишел ще го намери.
Двамата детективи най-после излязоха от мазето и без да се стесняват, въздъхнаха облекчено.