Хънтър отново кимна и отмести поглед към чернокожия мъж в края на уличката. Човекът беше облечен със скъсани и мръсни дрехи и старо, избеляло дълго палто, което имаше такъв вид, сякаш беше оцеляло от атака на глутница гладни вълци.
— Името му е Кеон Луис — каза Бриндъл. — Той е открил трупа.
Робърт се изправи, готов да зададе няколко въпроса.
— Желая ти успех — рече Майк. — Знаеш колко много обичат да говорят с полицаите бездомниците.
12.
Кеон Луис все още седеше на бетонното стъпало в края на уличката. Беше висок метър и деветдесет и тънък като върлина. Рошавата му черна брада, изглежда, непрекъснато дразнеше лицето му, защото той я чешеше на всеки няколко секунди. Ноктите на ръцете му бяха мръсни, изпочупени и пълни с нечистотии. Ръцете му бяха покрити с белези и мазоли. Единият се беше възпалил и кожата около дълбоката кафеникава коричка беше подпухнала. Погледът му често се насочваше към местопрестъплението, но той бързо го отместваше и се втренчваше в ръцете си.
Хънтър се приближи до Кеон и полицая, който стоеше до него. Чернокожият бездомник вдигна глава, но после бързо отмести очи и потърка ръце като готвач, който стрива подправки в ястие.
Устните му бяха сухи и напукани и той непрекъснато мигаше, сякаш носеше стари, изсъхнали лещи. Физическите знаци сочеха пристрастяване към метамфетамин кристал. Трудно беше да се определи възрастта му. Робърт се съмняваше дали самият Кеон знае на колко години е.
— Кеон? — попита той. — Аз съм детектив Робърт Хънтър от отдел „Убийства“.
Чернокожият кимна напрегнато и пак сведе поглед.
Полицаят се отдалечи.
— Виж — каза Робърт. — Не е необходимо да си нервен. Никой няма да те тормози, обещавам. За жалост не ти е провървяло, когато си намерил труп на жертва на убийство. Работата ми е да ти задам няколко въпроса, това е всичко. След това си свободен да си вървиш.
Кеон отново почеса брадата си.
Хънтър видя, че някога лицето му е било привлекателно, но злоупотребата с наркотици, алкохолът и тежкият живот са го преобразили.
— Може ли да седна?
Чернокожият се дръпна до ръба на стъпалото. Дрехите му воняха на застояла пот и отпадъци.
Робърт седна и въздъхна дълбоко.
— Гадна работа, а?
— Мамка му, пич, шибана история. — Гласът на Кеон беше прегракнал, сякаш го болеше гърлото. — Какво му се е случило? Някой го е одрал?
— Не ти трябва да знаеш — отвърна Хънтър.
Бездомникът захапа кожичка на ръката си и я изви болезнено, сякаш се опитваше да я откъсне.
— Хей, пич, имаш ли цигара? Целият се треса.
— Ще ти намеря. — Робърт направи знак на полицая да се приближи и прошепна нещо в ухото му. Ченгето кимна и тръгна към другия край на уличката.
— Тази уличка е много тиха — продължи Хънтър. — Често ли идваш тук?
— Понякога. Ако съм наблизо — отвърна Кеон, като кимаше отривисто. — Точно затова идвам тук, чат ли си? Защото е тиха. Не трябва да се бориш, за да си намериш място за спане. И от време на време намираш хубава храна в контейнерите. Няма да повярваш какви неща изхвърлят хранителните магазини. — Кеон се усмихна, разкривайки развалени зъби. — Е, трябва да изгониш плъховете, но нали храната е безплатна.
Робърт кимна съчувствено.
— Можеш ли да ми разкажеш какво се случи, когато дойде тук?
— О, пич, вече казах всичко на ченгетата.
— Разбирам и знам, че е досадно, но трябва да го направиш, Кеон.
Полицаят се върна с пакет цигари и кутия кибрит и ги даде на бездомника. Кеон бързо извади цигара, запали я и дръпна толкова продължително, че полицаят си помисли, че ще я изпуши на един дъх.
Хънтър го изчака да изпусне дима.
— Може да задържиш пакета.
Без да губи време, чернокожият пъхна цигарите в десния джоб на палтото си.
— Е, ще ми разкажеш ли как откри трупа?
Кеон повдигна рамене.
— Добре.
— Знаеш ли колко беше часът, когато дойде тук?
Бездомникът пак повдигна рамене, а после надигна левия си ръкав и показа на Робърт голата си китка.
— Ролексът ми е в магазина.
Детективът изкриви устни.
— Ще предположиш ли? Бяха ли затворени магазините?
— О, да, всичките. Беше късно, пич. Отдавна минаваше полунощ. Вървях чак до Панорама Сити и ми отне известно време, защото кракът ми е зле, чат ли си? — Той посочи левия си крак. Носеше мръсна стара кожена маратонка „Найки“. В лявата страна имаше голяма дупка, през която се виждаха два от пръстите му. Обувката на десния му крак беше черна „Конвърс Ол Старс“. — Ченгетата не идват тук, чат ли си? Затова никога не те удрят или ритат, докато спиш, и не те карат да се махнеш. Тук можеш да поспиш няколко часа и никой да не те безпокои.