Жената в клетката изпищя от ужас.
— Не можеш да го предотвратиш, детектив. Не можеш да я спасиш, каквото и да направиш. Съдбата й ще бъде решена от населението на Калифорния след няколко минути. Сега изборът е техен.
Хънтър погледна жената. Тя трепереше силно от страх и беше на път да припадне.
— Но преди часовникът да стигне до нулата, не искаш ли да знаеш коя е тя? — попита Греъм. — И как се вмества в плана ми?
— Греъм, не го прави — помоли го Робърт.
Той не обърна внимание на думите му.
— Истинското й име е Джули, но в киберпространството се подвизава под псевдонима МИСВарварскиВремена. Тя е интернет трол, както ги наричат, детектив. Сигурен съм, че си чувал термина.
Хънтър много добре знаеше какво е интернет трол. Човек, който умишлено качваше обидни и унизителни съобщения в онлайн общности като социални мрежи, стаи за чат, блогове, форуми и други с единствената цел да оскърбява други хора и да провокира емоционална реакция.
— Когато видеозаписът със самоубийството на сина ми се появи онлайн за първи път — продължи Греъм, — МИСВарварскиВремена беше първата, която качи съобщение. Искаш ли да чуеш съобщението, детектив Хънтър?
Робърт не отговори.
„Грозният скапаняк е постъпил правилно. Ако моето лице беше толкова уродливо, щях да се самоубия отдавна. В Лос Анджелис остана един противен изрод по-малко. Ако всички отблъскващи, прецакани ученици, които не могат да се справят с проблемите си, направят същото и се хвърлят отнякъде, Лос Анджелис ще бъде по-хубаво място.“
Греъм цитира постинга дума по дума.
— Недоволна от написаното в първия постинг, МИСВарварскиВремена се върна в сайта няколко пъти за няколко седмици и добави още няколко съобщения. Но няма да ти досаждам с всичките, детектив. Нямаме време.
Хънтър въздъхна дълбоко.
— Всички правим грешки, Греъм. Ти, аз, тя. Никой не е застрахован от тях. Не прави още една грешка сега.
Фишър се изсмя малко налудничаво.
ЧАСОВНИК: 2:19, 2:18, 2:17…
СПАСИ — 21 458.
ЕКЗЕКУТИРАЙ — 21 587.
— Не правя грешка, детектив. Но ако използваш пистолета, ти може да направиш грешка. Няма да искаш да застреляш погрешния човек, нали?
В същия миг часовникът стигна до 2:00. Появи се нова светлина, слаба и жълтеникава, но достатъчно силна, за да разпръсне сенките и да озари Греъм.
Фишър обаче не беше сам. Беше се навел зад друг метален стол и се криеше зад човека, завързан за него.
Хънтър мигновено се прицели, но когато очите му се спряха на човека, завързан за стола, почувства как сърцето му сякаш скочи в гърлото, блокира притока на кислород и замая главата му.
Греъм се криеше зад Ана — съпругата на Гарсия.
114.
Карлос използва компютъра на бюрото на Робърт, написа частния IP адрес, който му беше казал Греъм Фишър, и натисна клавиша ENTER.
Капитан Блейк стоеше зад него.
Екранът проблесна два пъти, преди да се заредят образите, и когато това стана, светът на Гарсия се сгромоляса пред очите му.
Камерата беше поставена високо и, изглежда, в североизточния ъгъл на помещението. Диагоналният ъгъл й позволяваше да обхваща широка зона. Вляво на картината Карлос видя Хънтър. Робърт беше извадил пистолета си и се бе прицелил в двама души в отсрещната страна на стаята. Едната беше Ана.
— Боже мой! — промълви Гарсия.
Ана беше със запушена уста и завързана за метален стол с висока облегалка по същия начин като жената, която седеше в металната клетка. Разликата беше, че Ана не беше съблечена гола и че изглеждаше упоена. Очите й бяха разфокусирани, тялото й — лишено от енергия и устните й — увиснали.
Зад стола страхливо се криеше някой, когото Карлос не виждаше ясно, но който можеше да бъде само Греъм Фишър. Беше опрял пистолет в главата на Ана.
Капитан Блейк гледаше с широко отворени очи и уста.
— Какво става, по дяволите? — изрече думите като човек, който току-що се е събудил от дълбок сън и още е замаян.
Гарсия не събра сили да отговори.
Неочаквано от малките тонколони на бюрото на Хънтър прогърмя гласът на Греъм Фишър.
115.
— Трябва да се извиня за тази груба импровизация — каза Греъм. — Определено не бях планирал така това последно предаване, но тъй като ви подцених с партньора ти, това беше най-доброто, което можах да измисля за няколкото часа, с които разполагах. — Последва кратко мълчание. — Но стига толкова извинения. Обзалагам се, че се питаш как успях да отвлека съпругата на партньора ти, когато навсякъде я следваше полицейска охрана.