Робърт не каза нищо.
— Ако знаеш идентификационния номер на съответната полицейска кола, колко трудно мислиш, че е за човек като мен да хакне полицейската радиочестота, да се престори на диспечер и да отмени полицейския ескорт, детектив?
— Трябва да я пуснеш, Греъм — най-после проговори Хънтър. Все още не виждаше добре мишената. — Тя не е част от плана ти. Никога не е била част от плана ти. Ти искаш мен, не нея. Тя няма нищо общо със случилото се със сина ти, преди или след произшествието на моста.
— Вярно е — призна Греъм. — Тя не беше част от първоначалния ми план. Но както споменах, наложи се да импровизирам и честно казано, мисля, че стана много добре.
ЧАСОВНИК: 1:27,1:26,1:25…
СПАСИ — 29 783.
ЕКЗЕКУТИРАЙ — 29 794.
Робърт се прицели.
— Давай, детектив, стреляй — предизвика го Греъм. — Знам, че искаш. Освен това знам колко добър стрелец си. Прочетох цялото ти досие. От това разстояние можеш да улучиш крилата на муха. Трябва ти само шанс, нали?
Хънтър мълчеше.
— Какво има, детектив Хънтър? Разклати ли се увереността ти? Вече не си ли сигурен в смъртоносния изстрел? А, да. Ако не улучиш, може да убиеш жената на партньора си. И тогава какво ще обясниш?
Робърт не каза нищо.
— Имам още една изненада за теб, детектив Хънтър. Камерата, монтирана високо на стената вдясно от теб, също предава. Не за световната уеб мрежа, а за партньора ти в сградата на Главното управление на полицията и всеки, който е в кабинета с него.
Вниманието на Хънтър не се отклони нито за секунда.
— А, и той също така ни чува. Микрофонът е включен. Затова нека те попитам нещо, детектив Хънтър. Какво мислиш, че би казал партньорът ти в момента? Би ли искал да стреляш или не? Имайки предвид, че ако не ме улучиш и по някакво чудо не уцелиш и съпругата му, тогава ще бъде мой ред да натисна спусъка. — Той притисна пистолета в слепоочието на Ана. — От това разстояние знам, че аз няма да пропусна.
Робърт настръхна.
Сякаш дразнейки го, Фишър се показа за част от секундата.
Робърт затаи дъх. Лявата му ръка стисна по-здраво пистолета, а дясната се отпусна за миг, позволявайки на пръста на спусъка да стане по-гъвкав и ръцете му да контролират по-добре отката. Но фактът, че Ана е живият щит на Греъм, не напускаше мислите му и той се поколеба, давайки възможност на Фишър отново да се скрие зад нея.
ЧАСОВНИК: 1:01, 1:00, 0:59…
СПАСИ — 31 125.
ЕКЗЕКУТИРАЙ — 31 148.
— Сартър веднъж е казал, че единственият реален избор, който човек има в живота, е дали да се самоубие или не — отново заговори Греъм. — Запознат ли си с този цитат, детектив Хънтър?
Той почувства, че го обзема неловко безпокойство.
— Да или не, детектив? — настоя убиецът.
— Да — отговори Хънтър.
— Добре, защото сега ще те принудя да направиш този избор, детектив Хънтър. Искаш ли да спасиш живота на съпругата на партньора си? Тогава искам да опреш пистолета в главата си и да натиснеш спусъка.
В помещението настъпи пълна тишина. Дори въздухът сякаш спря да се движи.
— Имаш време, докато часовникът стигне до нулата — добави Греъм. — Нито секунда повече.
ЧАСОВНИК: 0:47, 0:46,0:45…
СПАСИ — 33 570.
ЕКЗЕКУТИРАЙ — 33 601.
— Изборът е лесен, детектив Хънтър — продължи Фишър. — Невинен живот срещу виновен. Ако опреш пистолета в главата си и натиснеш спусъка, тя ще живее. Гарантирам. Няма да й се случи нищо лошо. Но ако часовникът стигне до нулата и ти още си жив, ще пръсна мозъка й без колебание и без съмнения. — Той зареди оръжието си. — Какво ще се случи след това, няма значение за мен. Както обясних, съдбата на МИСВарварскиВремена не е в твои ръце. Нито ти, нито аз можем да направим нещо, за да я променим. Но ти можеш да промениш съдбата на съпругата на партньора си. Разбираш ли какво става тук, детектив? Искам да знам дали си готов да я спасиш, така както беше готов да спасиш сина ми, или този път ще положиш повече усилия.
Хънтър не отговори.
ЧАСОВНИК: 0:28, 0:27, 0:26…
СПАСИ — 33 888.
ЕКЗЕКУТИРАЙ — 33 903.