— Искам да отнемеш живота си така както моят син отне своя — заяви Греъм с възмутен и отвратен тон. — Искам да гледам как ще го направиш, както ти гледа него.
На Робърт му хрумваха милион неща, но той знаеше, че няма време да мисли за никое от тях.
— Полицаите са готови да жертват живота си за другите, нали така, детектив Хънтър? Наистина ли си готов да го направиш или това е само лъжлив девиз за заблуда? Би ли дал живота си за някой друг, детектив? Би ли дал живота си, за да спасиш невинен човек?
ЧАСОВНИК: 0:16, 0:15, 0:14…
СПАСИ — 34 146.
ЕКЗЕКУТИРАЙ — 34 155.
Хънтър знаеше, че времето му изтича. Освен това знаеше, че е подценил Греъм Фишър, защото от всички вероятности как би могла да завърши срещата му с него, за които беше помислил, да пръсне черепа си не беше една от тях.
Сега разбра, че Греъм наистина го е разигравал от самото начало. Това винаги е бил грандиозният финал на гениалния му план. Както беше казал, той искаше да гледа как Робърт отнема живота си, така както детективът бе гледал как синът му отнема своя. Едва тогава щеше да бъде пълно отмъщението на Греъм Фишър. И беше разиграл перфектно всичко. Дори излъчването на финалния акт за Гарсия, който да може да гледа как Робърт решава дали съпругата на партньора му ще живее, или ще умре.
Хънтър нямаше план, нито време. Оставаше му само една възможност. Знаеше, че Греъм няма да размисли и когато часовникът стигне до нулата, ще убие Ана. В очите на Греъм блестеше същата решителност, каквато имаше в очите на сина му онази нощ на моста. Той не търсеше помощ или спасение. Решението му беше взето отдавна.
— Десет секунди, детектив — подсети го Фишър.
Робърт погледна Ана. В съзнанието му нямаше абсолютно никакво съмнение и колебание.
Той вдигна пистолета към главата си и го сложи под брадичката си, но не затвори очи, както биха направили повечето хора. Държеше ги отворени… гордо… и гледаше право напред.
Деветмилиметровият куршум влиза в черепа и излиза от другата страна за трийсет хилядни от секундата. Разбива черепа и разкъсва мозъка толкова бързо, че нервната система няма време да регистрира никаква болка. Ако ъгълът, под който куршумът влиза в главата, е подбран добре, куршумът прерязва кората на главния мозък и дори таламуса така, че мозъкът престава да функционира и резултатът е мигновена смърт.
Хънтър постави пистолета под възможно най-добрия ъгъл, за да постигне този резултат.
ЧАСОВНИК: 0:04, 0:03, 0:02…
Робърт затаи дъх.
116.
Нито Гарсия, нито капитан Блейк можеха да повярват на какво стават свидетели чрез монитора на компютъра на бюрото на Хънтър.
ЧАСОВНИК: 0:10, 0:09, 0:08…
СПАСИ — 34 146.
ЕКЗЕКУТИРАЙ — 34 155.
— Реално ли е това? — попита Барбара и за пръв път Карлос долови страх в гласа й.
Той не отговори, не помръдна, не мигна и спря да диша. Очите му бяха приковани в компютърния екран.
Страхът пулсираше във вените му. Дори не забеляза, че ръцете му треперят.
ЧАСОВНИК: 0:06, 0:05, 0:04…
СПАСИ — 34 184.
ЕКЗЕКУТИРАЙ — 34 196.
Хънтър най-после се раздвижи и когато го направи, времето сякаш забави хода си.
Първо, лявата му ръка пусна пистолета. След това очите му се натъжиха по начин, какъвто Гарсия не беше виждал, сякаш знаеше, че няма какво друго да направи. Сякаш знаеше, че е надхитрен и изигран от по-умен противник.
И после дясната ръка на Робърт се прегъна по посока на тялото му, заедно с пистолета.
— Боже мой! — Капитан Блейк вдигна ръце към лицето си и закри носа и устата си. И нейните ръце трепереха.
Хънтър вдигна пистолета и го сложи под брадичката си.
Барбара почувства, че в стомаха и се отвори огромна празнота. Тя познаваше Робърт много добре и знаеше, че той наистина би дал живота си, за да спаси някой друг, някой значим и важен като съпругата на партньора си. Усети, че очите й се изпълват със сълзи, и ги стисна здраво. Искаше й се, когато ги отвори, да открие, че е в стаята си и че се събужда от ужасен кошмар. Знаеше обаче, че това няма да стане. Денят беше абсолютно реален и мъчителен.
Барбара не отвори очи. Много добре знаеше какво ще се случи и не искаше да гледа.
Карлос, от друга страна, държеше очите си широко отворени и без да мига, гледаше всичко. Той видя мига, в който очите на Хънтър се промениха от тъжни в спокойни, когато разбра, че няма избор. ЧАСОВНИК: 0:03, 0:02, 0:01…