Робърт направи крачка встрани и се огледа наоколо, готов да помогне, но без да знае как. Трябваше да намери нещо.
И тогава изведнъж телената маска спря да разрязва лицето на жената и започна да се отдръпва назад, влачейки парчета кожа, плът и хрущял. Хънтър чу силно бръмчене, последвано от изщракване на ключалка.
Вратата на клетката се отвори.
Греъм беше казал, че ако ЕКЗЕКУТИРАЙ получи повече гласове, когато часовникът стигне до нулата, таймерът ще отвори вратата след пет минути, достатъчно време маската му на ужасите да подложи жената на изключително мъчителна и болезнена болка и после да я убие. Целият процес обаче продължи по-малко от петдесет секунди.
Нещо се беше повредило.
Робърт отвори вратата на клетката и бързо се приближи до жената, която трепереше неудържимо и щеше да изпадне в шок.
Телефонът, който му беше дал таксиметровият шофьор, все още беше в джоба му. Хънтър се обади за помощ, развърза жената, обви с две ръце окървавеното й лице, седна на пода и зачака помощта да дойде.
118.
На другия ден
Пред дома на Гарсия
17:00 часа
Докато паркираше колата си, Хънтър видя Карлос, който излизаше от преддверието на сградата и носеше куфар.
Капитан Блейк беше заповядала на двамата да си вземат две седмици отпуск.
— Искаш ли помощ? — попита Робърт, като слезе от колата.
Гарсия вдигна глава и се усмихна.
— Не, ще се справя. Защо жените винаги претъпкват куфарите?
Приятелят му нямаше отговор на този въпрос.
Карлос отвори багажника, сложи куфара вътре и се обърна към партньора си. Знаеше, че Робърт е прекарал част от следобеда в Калифорнийския болничен медицински център на Саут Гранд Авеню.
— Някакви новини? — попита той.
— Лекарите току-що я бяха оперирали отново — отвърна Хънтър. — Втора операция за по-малко от двайсет и четири часа. — Беше мрачен и тъжен. — Смятат, че тя ще трябва да претърпи още няколко операции през следващите месеци, но по-голямата част от обезобразяването й е необратима.
Гарсия прокара пръсти през косата си.
— Не е било повреда, Карлос — добави Робърт.
Той го погледна.
— Спирането на телената маска — поясни Хънтър.
— Не е било повреда. Греъм Фишър я е програмирал така. Той излъга, когато ми каза, че вратата ще се отвори след пет минути и дотогава тя ще бъде мъртва.
— Откъде знаеш? Фишър направи ли самопризнания?
— Не. Той не говори… все още. Но аз знам, че Греъм е искал това. Не я е искал мъртва. Искал я е обезобразена. — Облегна се на колата, паркирана до хондата на Карлос. — „Ако моето лице беше толкова уродливо, щях да се самоубия отдавна. В Лос Анджелис остана един противен изрод по-малко. Ако всички отблъскващи, прецакани ученици, които не могат да се справят с проблемите си, направят същото и се хвърлят отнякъде, Лос Анджелис ще бъде по-хубаво място.“
Гарсия се намръщи.
— Тя е качила тези думи в интернет — добави Хънтър. — Отнасят се за сина на Греъм Фишър.
— Мамка му! — прошепна Карлос.
— Греъм я е искал обезобразена, за да преживее това, което е преживял синът му. Искал е да я научи какво е другите да те зяпат, да ти се подиграват, да говорят зад гърба ти, да те обиждат и да се държат с теб като с чудовище до края на живота ти. Това е било последното му отмъщение, не смъртта й. — Отмести поглед и поклати глава. — Въпреки че го хванахме, той победи. В края на краищата получи каквото искаше.
— Не — възрази Гарсия. — Последното му отмъщение беше твоята смърт, забрави ли? А това не се случи. Сега Греъм Фишър ще изгние в затвора. Никога няма да излезе от там. — Карлос спря, за да си поеме дъх. — Това обаче не може да промени факта, че хората гласуваха, Робърт. — На лицето му се изписа възмущение. — Обикновени хора, седнали в домовете си, в офиси, кафенета, училища… — Поклати глава. — Те гласуваха. За разлика от предишните два пъти Греъм им даде възможността и властта да спасят нечий живот и голям брой от тях не избраха да го направят. Те избраха да осъдят на смърт съвършено непознат човек само за да гледат и да се забавляват. Човешки живот срещу малко развлечения. Как ти звучи тази сделка?
Хънтър въздъхна.
— Няма два начина да гледаме на това, Робърт. Извратено е. Някои хора са загубили представа за всичко. Особено колко ценен е животът.