Дългото мълчание на Хънтър каза на Гарсия, че партньорът му е съгласен с него.
— Как е Ана? — попита Робърт.
— Жива благодарение на теб.
Той не каза нищо.
Карлос си пое дълбоко дъх.
— Потресена и все още леко замаяна от опиатите, които й е дал Греъм. Но, от друга страна, това е било благословия. Тя не си спомня какво се е случило, след като е била упоена. Ако беше в съзнание по време на цялото изпитание вчера, психическата травма щеше да бъде много по-голяма от онова, което вече ще трябва да превъзмогне. Ти знаеш това по-добре от всеки друг.
Следващите няколко секунди бяха неловки.
— Е, къде ще ходиш? — попита Робърт.
— Ще отидем на гости при роднини в планините на Орегон — отвърна Гарсия. — Ще се махнем от всичко за известно време. Ще бъде хубаво да изведа Ана от този град. Ще бъде приятно да бъдем само двамата за две седмици… Без никой да ни досажда… Без телефонни обаждания посред нощ…
Отново настъпи неловко мълчание.
— Ще се върнеш ли? — попита Хънтър.
Карлос разбра, че партньорът му има предвид специалния отдел „Убийства“, и се замисли.
— Ще се върна в полицията — най-после отговори, — но ще трябва да реша дали мога да се върна в този отдел.
Хънтър не каза нищо.
— Ще бъда откровен с теб — продължи Гарсия и го погледна в очите. — Никога не съм бил толкова уплашен, колкото вчера, Робърт. Ана винаги е била всичко за мен. Без нея аз съм нищо. Винаги съм се страхувал да не я загубя. Но ти знаеш за какъв вид страх говоря, нали? Онзи вид, който изпитват всички влюбени. — Поклати глава. — Но не и вчера. Като видях Ана завързана за онзи стол, с пистолет, опрян в главата й, страхът ми се превърна в реалност. Накара ме напълно да осъзная колко крехка и уязвима всъщност е тя. И двамата с теб знаем, че единствената причина животът й да бъде изложен на опасност, беше, защото аз съм детектив от специален отдел „Убийства“. С други думи, аз застраших живота й с професията си.
Хънтър мълчаливо гледаше партньора си.
— Знаеш, че заплахите за моя живот не ме вълнуват. Не ми пука дори да ме приковат за разпятие. Но сега за пръв път заплахата засегна Ана и няма да те лъжа, Робърт. Това ме накара да преосмисля нещата. Да преосмисля приоритетите си.
Хънтър знаеше, че ще стане така.
— Бях толкова уплашен, че не разсъждавах трезво — призна Гарсия. — Ако вместо теб бях аз в онази стая вчера, мисля, че нямаше да съзра възможността, която ти видя, и дори да я бях съзрял, мисля, че нямаше да имам смелостта да се възползвам от нея. Щях да се застрелям, за да спася Ана.
Робърт не каза нищо и мълчанието продължи няколко секунди.
— Но в момента няма да взимам никакви решения — добави Карлос. — Нещата все още са твърде пресни в паметта ми и следователно не разсъждавам съвсем трезво. — Той се усмихна храбро. — Почивката ще ми се отрази добре. Ще ми даде възможност да проясня съзнанието си и да подредя мислите си. И на теб ще ти се отрази добре. Ще ходиш ли някъде?
Хънтър повдигна рамене.
— Още не съм решил, но може би ще отида в Хавай.
Карлос се усмихна.
— Това наистина ще ти се отрази добре.
Робърт също се усмихна.
— Да, нуждая се от почивка.
— Каквото и да реша, ти ще научиш пръв, партньоре.
Хънтър кимна.
Гарсия неочаквано пристъпи към него и го прегърна така, сякаш никога повече нямаше да го види.
— Благодаря ти за онова, което направи вчера, Робърт. Благодаря ти, че спаси Ана.
Хънтър се усмихна смутено.
— Защо не се качиш? Знам, че Ана много ще се зарадва да те види.
— Чакай малко. — Робърт бързо се върна при колата си, взе букет бели и жълти рози от предната седалка и влезе след Карлос в сградата.
Беше сигурен в едно. Каквото и решение да вземеше Гарсия през следващите две седмици, щеше да е правилно.