— Озадачена съм от нещо. Въпреки че сърцето на жертвата е спряло по-бързо, отколкото на здрав човек, разтворът на натриевия хидроксид би трябвало да продължи да разяжда тъканите и да разлага тялото му, докато не остане нищо, но не е станало така. Спрял е, когато е стигнал до мускулната тъкан.
— Точно когато е умрял — отбеляза Хънтър.
— Да. Това предполага, че убиецът е изпразнил контейнера и е извадил жертвата веднага щом е умряла.
— Вероятно именно това е направил — съгласи се Робърт.
— Но защо? И защо е изхвърлил трупа в онази уличка? Ако го беше оставил в контейнера, тялото на жертвата щеше да се разложи напълно и проблемът с веществените доказателства щеше да бъде решен. Защо ще дава на полицаите нещо, върху което да работят?
— Защото убиецът иска да се увери, че го приемат на сериозно — отговори Хънтър. — Без труп ние няма да имаме доказателство, че кадрите по интернет не са визуален трик.
— Или че някой е играл роля — добави Гарсия. — Водата в аквариума се окървави много бързо, докторе. Виждахме само лицето на жертвата, нищо друго. Предположихме, че изпитва нечовешка болка и че тялото му се разлага, но можеше да играе ролята, за да измами полицията.
— Освен това намерението на убиеца е било трупът да бъде намерен бързо — допълни Робърт. — Затова е избрал мястото, където го е изхвърлил — задна уличка с няколко магазина. Днес рано сутринта е трябвало да приберат боклука. Сигурен съм, че убиецът е знаел това.
— Дава ви трупа, за да докаже, че цялото нещо не е било инсценирано — отбеляза доктор Хоув.
— Това е идеята — потвърди Хънтър. — Защото сега знаем, че той наистина съществува.
15.
Кристина Стивънсън отвори вратата на едноетажната си къща в Санта Моника и запали лампите. Ярката светлина, която обля дневната, я накара да трепне, и тя бързо използва димера, за да намали силата. Главоболието й беше започнало следобед и след няколко дълги часа пред компютърния екран сега бе станало мъчително.
Кристина остави чантата си на пода до вратата и потърка уморените си сини очи. Имаше чувството, че мозъкът й се разтапя. Хапчетата против главоболие не й бяха подействали. Нуждаеше се от дълъг душ, голяма чаша вино и много почивка.
„Всъщност шампанско би било много по-подходящо“ — размисли тя. В края на краищата усилията, които беше положила в работата си през последните няколко седмици, най-после я бяха възнаградили.
На вече слабата светлина в дневната, очите й се спряха на портрета на майка й върху лъскавото черно шкафче до прозореца и Кристина се усмихна тъжно.
Тя не познаваше баща си и не искаше да го познава. Беше зачената в мъжката тоалетна на нощен клуб в Западен Холивуд. Майка й била пияна, а мъжът, с когото правила секс — друсан. Запознали се същата вечер. Той бил хубав и очарователен, а тя била самотна. След като излезли от тоалетната, не го видяла повече.
Когато Кристина беше достатъчно голяма, за да разбере, майка й, й разказа цялата история. Добави, че дори не си спомня името на мъжа. Но майка й не беше лош човек. Въпреки съветите на всичките й приятелки тя бе решила да не прави аборт. Родила дъщеря си и я отгледала сама по най-добрия начин, който могла да си позволи. Спестявала всеки цент и когато Кристина завърши гимназия, майка й беше събрала достатъчно пари, за да я изпрати в университет. Когато четири години по-късно Кристина получи дипломата си, на тържеството по случай завършването нямаше по-горд човек от майка й.
Същата нощ майка й умря в съня си от мозъчен аневризъм. Това се случи преди седем години, но на Кристина все още й липсваше безумно.
Тя отиде в кухнята и отвори хладилника. Имаше бутилка „Дом Руинар“ от 1998 година, която пазеше за специални случаи. Е, сегашният повод безспорно беше специален и Кристина се замисли дали да я отвори.
Жалко, че нямаше с кого да сподели виното. Тя не беше омъжена и въпреки че бе имала много любовни връзки и флиртове, в момента не се срещаше с никого. Помисли още малко и накрая реши, че и без това няма никого, с когото би искала да сподели шампанското. Извади бутилката и я отвори.
Много пъти й бяха казвали, че хубавите вина трябва да дишат. Кристина нямаше представа дали същото важи и за шампанското, но и не я интересуваше. Наля си чаша и отпи голяма глътка. Виното беше божествено. Главоболието й започна да отслабва.
Тя изхлузи обувките си, прекоси дневната и тръгна по коридора, който водеше към спалнята в дъното. Стаята беше голяма и момичешка и Кристина не искаше повечето хора да знаят това. Бледо прасковените стени се допълваха от светлорозов таван. Дълги завеси на цветя закриваха плъзгащите се стъклени врати, които водеха към задния двор и плувния басейн. В ъгъла на спалнята имаше розова тоалетка с огледало и лампи като в гримьорна. Голямото легло до северната стена беше отрупано с възглавници и плюшени играчки.