Карлос отново превъртя надолу текста.
— Според жена му, да. Обадила се в магазина във вторник сутринта и те й казали, че той е бил на работа предишния ден.
— Но не и във вторник?
— Не.
— Имал ли е мобилен телефон?
— Да. Госпожа Лий Паркър му звъняла от понеделник вечерта, но той не отговорил.
Хънтър погледна часовника си.
— Добре, да кажем на изследователския екип да провери господин Лий Паркър. Обичайните неща — всичко, което могат да изровят за него.
— Те вече работят по въпроса — отвърна Гарсия.
— Чудесно. — Робърт взе якето си. — Тогава да отидем да поговорим с госпожа Лий Паркър.
18.
Джеферсън Парк е малък район в Югозападен Лос Анджелис, застроен с едноетажни къщи и ниски жилищни блокове. В началото на двайсети век кварталът беше започнал като един от най-богатите в града. С разрастването на Лос Анджелис и построяването на все по-нови и модерни квартали богатството беше започнало да напуска района. Столетие по-късно Джеферсън Парк се бе превърнал в един от множеството квартали на нисшата средна класа в града, който сякаш никога не преставаше да расте.
По това време на утрото потокът от коли по магистралата „Харбър“ се влачеше бавно като охлюв и десет-петнайсетминутното пътуване се удължи на четирийсет и пет минути.
Улицата, където беше домът на Лий Паркър, изглеждаше като картичка на предградие. От двете й страни имаше построени навътре от тротоара едноетажни къщи и високи дървета, които хвърляха сянка върху улицата. Къщата беше бяла със сини прозорци и врата и полегат покрив с теракотени плочки. Оградата от бели колчета, която опасваше имота, наскоро беше боядисана. Моравата обаче се нуждаеше от окосяване. Две малки деца караха велосипеди по улицата и непрекъснато дрънчаха със звънците. Докато слизаше от колата, Хънтър забеляза, че съседката ги гледа над безупречно подкастрения си жив плет.
Късата пътека от дървената порта до външната врата на дома на Кевин Лий Паркър беше стара и покрита с плочи с цвета на цимент. Някои бяха напукани, а в ъглите липсваха няколко.
Двамата детективи стигнаха до верандата и Гарсия почука три пъти, но никой не излезе. Той се приготви да похлопа отново, когато възпълна жена на двайсет и няколко години най-после отвори вратата. Разрешената й коса беше черна и къса, а лицето й — кръгло и месесто. Държеше бебе на хълбока си. Изглеждаше изтощена и очите й бяха зачервени, сякаш бе плакала или беше спала много малко, или и двете. Тя погледна детективите, без да пророни нито дума.
— Госпожа Лий Паркър? — попита Робърт.
Жената кимна.
— Казвам се Робърт Хънтър от лосанджелиската полиция. Говорихме по телефона.
Анита Лий Паркър отново кимна.
— Това е партньорът ми детектив Карлос Гарсия. — Двамата показаха значките си.
Момиченцето в ръцете й им се усмихна и размаха дясната си ръка, сякаш искаше да ги поздрави. Хънтър погледна бебето и също се усмихна, но сърцето му се сви.
— Намерихте ли Кевин? — обезпокоено попита Анита, която говореше със силен пуерторикански акцент.
— Може ли да поговорим вътре, госпожо Лий Паркър? — предложи Робърт.
Тя остана озадачена за момент, сякаш не го беше разбрала, а после отстъпи и ги покани да влязат.
Външната врата водеше направо в малка дневна. Преносимият вентилатор в ъгъла раздвижваше въздуха, който беше натежал от мириса на бебешки неща. Триместният диван и двете кресла бяха покрити с пъстроцветни одеяла от дълбокия Юг. Голяма картина на Исус украсяваше едната стена, а из цялата стая бяха разпръснати семейни снимки. Анита беше толкова нервна, че не им предложи да седнат.
— Намерихте ли Кевин? — повтори тя с треперещ глас. — Къде е той? Защо не ми се обажда?
Жената вече беше пред нервна криза. Хънтър беше присъствал на тази ситуация много пъти и знаеше, че трябва да изтръгне от нея каквато информация може, преди тя да изпадне в истерия.
Бебето в ръцете й почувства безпокойството на майка си и се намръщи, готово да се разплаче.
— Анита — каза Робърт и посочи дивана, — нека да седнем.
Тя го погледна объркано.
— Не искам да сядам. Къде е Кевин?
Момиченцето започна да рита с крака и да размахва ръце. Хънтър отново й се усмихна.
— Как се казва?
Анита погледна нежно дъщеря си и започна да я люлее.
— Лилия.