— Красиво име — пак се усмихна Робърт. — И тя е красива, но се разстройва, защото вие сте разстроена. Бебетата усещат тези неща по-добре от всеки друг, особено от майките си. Ако седнете, Лилия ще се почувства по-удобно. Както и вие.
Домакинята се колебаеше.
— Моля ви. — Той отново посочи дивят — Опитайте и ще видите.
Анита сложи биберона в устата на Лилия.
— No llores, mi amor. Todo va a estar bien.1
Бебето засмука биберона и Анита най-после седна. Детективите се настаниха на креслата.
Лилия се сгуши в ръцете на майка си и затвори очи.
Робърт се възползва от възможността, за да зададе въпрос, преди Анита отново да започне да ги разпитва.
— Казали сте, че за последен път сте видели Кевин в понеделник, така ли?
Тя кимна.
— Сутринта. Той закуси и тръгна за работа както всяка сутрин.
— И вечерта не се е върнал?
— Не. Това не беше толкова странно по-рано, но откакто се роди Лилия, Кевин вече не играе до късно.
— Да играе до късно? — попита Карлос.
Тя се усмихна нервно.
— Кевин е едно голямо дете. Работи в магазин за игри, защото обича игрите. Вечно играе като децата. Преди да се роди Лилия, оставаше в магазина след работа и играеше по интернет с колегите си до сутринта. Но винаги ми се обаждаше, за да ми каже, че ще играе. Сега обаче имаме Лилия и той вече не играе до късно. Кевин е добър баща.
Гарсия кимна с разбиране.
— Не ви се е обадил в понеделник вечерта, така ли? — попита Хънтър.
— Не.
— А вие търсихте ли го?
— Да, но той не отговори. Автоматичният глас каза, че телефонът му е изключен.
— Спомняте ли си в колко часа позвънихте на съпруга си?
Анита не се замисли.
— Не беше късно. Около осем и половина. Кевин никога не закъснява. Обикновено се връща от работа до осем.
Робърт си записа това.
— Говорихте ли с някого от колегите му в магазина? Кевин бил ли е на работа в понеделник?
— Да. Обадих се в магазина в понеделник вечерта, след като не можах да се свържа с Кевин. Никой не отговори. Нямаше никого там. В единайсет се обадих на полицията, но на тях не им пукаше. Едно ченге дойде в един след полунощ, но каза, че трябвало да чакам. Може би Кевин щял да се върне сутринта. Но утрото дойде, а Кевин не се прибра. Пак се обадих в магазина. Говорих с Емилио. Той е добър приятел. Каза, че Кевин бил на работа в понеделник, но не останал да играе по интернет. Затворили магазина в седем и Кевин си тръгнал. Отново се обадих на полицията, но те пак не реагираха. Казаха, че Кевин не е дете и че трябва да изчакат един-два дни, преди да направят нещо.
Двамата детективи знаеха, че това е вярно. В Америка всеки пълнолетен човек имаше право да изчезне, ако иска. Може би не желаеше да вижда съпругата или съпруга си един-два дни. Или се нуждаеше да си почине от всичко. Това беше лична привилегия. Протоколът в калифорнийския отдел „Изчезнали лица“ диктуваше, че трябва да изчакат между двайсет и четири и четирийсет и осем часа, преди да заведат сигнал за изчезване на човек, навършил осемнайсет години.
Хънтър си записа още неща.
— С кола ли ходи на работа Кевин?
— Не, взима автобус.
— Като семейство имате ли финансови проблеми? — попита Карлос.
— Финансови?
— Проблеми с парите — поясни Гарсия.
Анита енергично поклати глава.
— Не. Плащаме всичко навреме. На никого не дължим пари.
— А Кевин? — настоя Карлос. — Играеше ли хазарт? — Той забеляза озадачения й поглед и отново поясни, преди тя да попита: — Залагаше ли? Apuesta? Залагаше ли на коне, на покер по интернет или на нещо друго?
Жената направи такава гримаса, сякаш Гарсия беше обидил цялото й семейство.
— Не. Кевин е добър човек. Добър баща. Добър съпруг. Ходим на църква всяка неделя. — Тя посочи картината на Исус на стената. — Кевин харесва видеоигри, в които се стреля по чудовища. Бум, бум, бум. — Тя сви палеца и показалеца си, за да покаже въображаем пистолет. — Стреля по войници във война. Но не залагания. El no apuesta2. Само обича да играе. Спестяваме всички пари, които можем — за Лилия. — Тя погледна дъщеря си, която щастливо смучеше биберона. — Сърцето му не е много добре. Кевин взима лекарство. Докторът му каза да внимава. Кевин се страхува, че няма да види Лилия да порасне, и затова спестява за бъдещето й. — Очите на Анита се насълзиха. — Нещо не е наред. Чувствам го. Кевин винаги се обажда. Не е имало катастрофа с автобуса. Проверих. Кварталът е много опасен. Градът е много опасен. Хората мислят, че Лос Анджелис е само Холивуд и хубав живот, но не е така. — По лицето й се търкулна сълза. — Страхувам се. Имам само Кевин и Лилия. Семейството ми е в Пуерто Рико. Трябва да намерите Кевин заради мен. Трябва.