Карлос беше доловил същата апатия в гласа на непознатия, както и Хънтър. В тона му нямаше гняв, отмъстителност, задоволство или радост. Нищо. Беше се отнесъл към живота по същия начин, както човек би пуснал чешмата и би си напълнил чаша вода. Те знаеха, че това е най-лошият вид убиец, с когото може да си има работа един детектив. Такъв, за когото нищо няма значение, и убиването е само игра.
20.
Робърт и Карлос отидоха право в магазина за видеоигри „Следващо поколение“ в Хайд Парк, където беше работил Кевин Лий Паркър. Според Анита най-добрият приятел на Кевин беше колегата му Емилио Мендоса.
Магазинът за видеоигри заемаше ъглово помещение в малък търговски център на булевард „Креншоу“. По това време нямаше много клиенти, само няколко хлапета, които разглеждаха лавиците.
— Извинете — каза Хънтър, привличайки вниманието на продавача, който подреждаше две лавици в предната част на магазина. — Бихте ли ми казали дали Емилио е на работа днес?
Погледът на мъжа се стрелна няколко пъти между двамата детективи.
— Аз съм Емилио — отговори, остави последната игра на лавицата и се усмихна развълнувано. — Какво мога да направя за вас? — Пуерториканският му акцент беше едва доловим и очарователен.
Емилио беше на трийсет и няколко години, с тежко и странно оформено тяло — кръгло и подобно на луковица около раменете и корема, малко като стиснат с ръце детски балон. Имаше къса черна коса и идеално подстригани мустаци.
— Ние сме от лосанджелиската полиция — каза Робърт и показа значката и служебната си карта. Гарсия направи същото. — Има ли тук по-уединено място, където да поговорим?
Емилио неспокойно пристъпи от крак на крак. Озадаченият му поглед се стрелна между двамата детективи.
— Става дума за Кевин Лий Паркър — поясни Хънтър, но Емилио изглеждаше смутен.
— Добре ли е Кевин?
Робърт огледа магазина и насочи поглед към Емилио.
— Може ли да поговорим на паркинга? — предложи той и посочи с глава.
— Да, разбира се. — Мъжът кимна и се обърна към високия, мършав продавач зад гишето: — Франк, ще си взема десетака минути почивка. Ще се оправиш ли?
Франк задържа погледа си върху двамата мъже с Емилио.
— Да — кимна. — Всичко наред ли е?
— Да. Ще се върна след десетина минути.
Емилио и детективите излязоха на паркинга.
— Кевин е добре, нали? — попита той, когато стигнаха до колата на Карлос. Хънтър долови страх в гласа му.
— Кога видя Кевин за последен път? — попита Гарсия.
— В понеделник — отвърна Емилио. — Той беше на работа в понеделник. Тази седмица трябваше да работи всеки ден, но не дойде във вторник, нито в сряда. Анита, съпругата му, ми се обади във вторник сутринта. Кевин не се прибрал в понеделник вечерта. Обадила се на полицията, но те не й обърнали голямо внимание.
— Знаеш ли в колко часа си тръгна Кевин от работа в понеделник? — попита Робърт.
— Да, по същото време както винаги. Затвори магазина в седем вечерта, както прави всеки ден. Обикновено вървим заедно до автобусната спирка на булевард „Хайд Парк“ и Десето Авеню, но в понеделник реших да вечерям в „Чико“, на ъгъла. — Посочи на изток. — Попитах Кевин дали иска да дойде, но той отговори, че ще се прибере вкъщи и ще играе с дъщеря си.
— Знаеш ли дали е стигнал до автобусната спирка?
— Не. — Емилио поклати глава.
— В понеделник Кевин изглеждаше ли или говореше ли по различен начин? — попита Карлос. — Нервен, притеснен, развълнуван, разтревожен или уплашен?
Емилио направи гримаса, сякаш това беше най-странният въпрос на света.
— Не. Кевин беше… — Той повдигна рамене. — Кевин си беше както винаги. Усмихнат. Щастлив. Нямаше нищо различно в него.
— Играеше ли хазарт?
Мъжът отвори широко очи и се засмя нервно.
— Кевин, комарджия? Не. Той обича видеоигрите и онлайн игрите, по-точно „Зовът на дълга — съвременна война“, „Тайни операции 2“ и „Призрачно разузнаване“, но това е всичко. Никакви игри в казина. Кевин не би прахосал пари за такова нещо.