— Някакви новини за автобуса?
Той кимна.
— Кевин обикновено е пътувал с автобус 207, който се движи от Атенс до Холивуд. В понеделник вечерта по този маршрут са карали шест шофьори. Имам имената им. Четирима са на работа тази вечер. Другите двама ще бъдат на смяна утре сутринта. — Погледна часовника си и даде доклада на Робърт. — Но може да отидем в депото след час и нещо и да говорим с четиримата шофьори, които са на работа там тази вечер, и да проверим дали някой от тях е забелязал Кевин в автобуса си в понеделник вечерта.
Хънтър стана от стола.
— Да тръгваме.
Преди да стигне до вратата мобилният му телефон иззвъня. Погледна екранчето — беше непознат номер.
— Детектив Хънтър, специален отдел „Убийства“.
— Здравей, детектив Хънтър — каза непознатият със същия дрезгав глас и спокоен тон като преди два дни.
Начинът, по който Робърт погледна партньора си, направи излишни думите.
— Не може да бъде — рече Гарсия, върна се при бюрото си и за секунди се свърза с Оперативния отдел. — Искам да проследите разговора до мобилния телефон на детектив Робърт Хънтър в момента — Той им каза номера.
— Откъде взе номера ми? — попита Хънтър и натисна бутона на високоговорителя, за да може да слуша и Карлос.
Мъжът се изсмя.
— Информация, информация, детектив Хънтър. Всичко е някъде там. Трябва само да знаеш как да го вземеш. Но познай! — Явно беше в добро настроение.
— Обаждаш се да ми кажеш името и адреса си ли? — попита Робърт.
Този път непознатият се изсмя още по-доволен.
— Не съвсем, но имам нещо за теб.
Хънтър зачака.
— Любимият ти уебсайт отново е онлайн.
22.
Робърт незабавно погледна телефона на бюрото си. Знаеше, че Денис Бакстър от отдел „Компютърни престъпления“ все още проследява прословутия IP адрес. Ако уебсайтът отново беше онлайн, Бакстър сигурно го бе засякъл. Лампичките на телефона на бюрото обаче не проблесваха. Нямаше обаждания.
Хънтър тръгна към компютъра си и отвори на екрана интернет търсачката. Помнеше IP адреса. Написа го в лентата и натисна ENTER.
„ГРЕШКА 404 — СТРАНИЦАТА НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ НАМЕРЕНА.“
Робърт се намръщи.
— Този път реших да направя нещо малко по-различно, детектив — каза мъжът по телефона. — Ти не беше забавен първия път и отказваше да избереш, докато аз не избрах огън. И дори тогава се опита да ме измамиш. Това не ми хареса много. Затова се замислих. Вече няма да избираш. Реших да разширя нещата. — Последва кратко, изпълнено с напрежение мълчание. — Гледал ли си някое от телевизионните риалити предавания, където публиката трябва да гласува кой участник харесва най-много?
Хънтър се напрегна.
— Детектив? — настоя мъжът.
— Не съм ги гледал.
— Но знаеш, че такива предавания съществуват, нали? Хайде, детектив, мислех, че си информиран човек.
Робърт не отговори.
— Е, реших, че ще бъде много забавно, ако превърна това в уеб шоу.
Хънтър погледна Гарсия, който току-що беше написал първия IP адрес в търсачката си и бе получил същото съобщение за грешна страница.
— В кабинета ли си? — попита непознатият.
— Да.
— Добре. Искам да провериш този уебсайт. Готов ли си?
Мълчание.
— www.pickadeath.com. — Мъжът се засмя. — Страхотно име3, а?
Детективите въведоха адреса в търсачките си.
Екранът проблесна веднъж. Уебсайтът се зареди точно за три секунди.
На екрана нямаше нищо. Беше напълно тъмен. Робърт провери уебадреса, за да види дали не е сбъркал, но го беше написал правилно.
Карлос отмести поглед от екрана си, погледна партньора си, разочаровано вдигна длани и поклати глава. И неговият екран беше тъмен.
— Гледаш ли? — попита мъжът по телефона.
— Няма нищо, освен тъмен екран — отвърна Хънтър.
— Търпение, детектив. На вярната страница си.
Изведнъж в горния ляв ъгъл на екрана се появиха три малки бели букви — ВШУ.
— Какво е това, по дяволите? — въздъхна Карлос.
Робърт присви очи и напрегнато се загледа в буквите.
Търсеше някакво значение в тях. Погледна Гарсия и поклати глава.
— Мисля, че този път не е химична формула.
След това в горния десен ъгъл на екрана се появиха три малки бели цифри — 678.