— Контейнерът, който виждаш, е направен от подсилено стъкло, достатъчно здраво да устои на куршум — обясни непознатият с леденостуден тон. — Вратата има абсолютно сигурен заключващ механизъм и херметическа пломба. Отваря се само навън. Накратко, мъжът, когото виждаш на екрана си, е затворен вътре и не може да излезе.
Уплашеният човек в контейнера погледна право към камерата. Хънтър бързо натисна клавиша „Принтирай“ и запамети десктопа в буферната област на компютъра си. Надяваше се, че сега разполага със снимка на лицето на жертвата и ще може да установи самоличността й.
— Причината да ти се обадя, детектив, е, че се нуждая от помощта ти.
Мъжът на екрана започна да диша тежко. Тялото му се обля в пот. Всеки момент щеше да изпадне в паника.
— Добре, да не се вълнуваме — отвърна Робърт, като се стараеше гласът му да звучи спокойно, но авторитетно.
— Ще направя всичко, за да ви помогна. Само ми кажете как.
— Ами… може да решиш как да умре този човек.
4.
Детективите се спогледаха неспокойно. Карлос изключи обаждането и набра вътрешния код за връзка с оперативния отдел.
— Моля те, кажи ми, че сте определили местоположението на този мръсник — каза Гарсия веднага щом му отговориха от другия край на линията.
— Още не, детектив — отвърна жената от оперативния отдел. — Трябва ни още минута и нещо. Поддържайте разговора.
— Той вече не иска да говори.
— Близо сме, но ни трябва още малко време.
— Мамка му! — Карлос поклати глава и направи знак на партньора си да продължи да говори. — Кажете ми веднага щом научите нещо. — Затвори и отново се включи в разговора на Робърт.
— Огън или вода, детектив? — попита непознатият по телефона.
Хънтър се намръщи.
— Какво?
— Огън или вода? — повтори мъжът с развеселен тон. — Тръбите в стъкления контейнер, който виждаш на екрана си, могат да бълват огън или да го напълнят с вода.
Сърцето на Робърт заблъска в гърдите му.
— Избирай, детектив. Как искаш да го видиш да умира — от огън или от вода? Да го удавим ли или да го изгорим жив? — Думите не прозвучаха като шега.
Гарсия се размърда неспокойно на стола.
— Почакай — каза Хънтър, стараейки се гласът му да не потрепери. — Не е необходимо да го правиш.
— Знам, че не е необходимо, но искам да го направя. Ще бъде забавно, не мислиш ли? — Пълното безразличие в гласа на мъжа беше хипнотично.
— Хайде, хайде — измърмори Карлос през стиснати зъби, без да откъсва поглед от редицата лампички на телефона си. От оперативния отдел все още не се обаждаха.
— Избирай, детектив — заповяда непознатият. — Искам ти да решиш как да умре този човек.
Робърт не отговори.
— Предлагам да избереш едното, детектив, защото ти обещавам, че алтернативата е много по-неприятна.
— Знаеш, че не мога да взема такова решение…
— Избирай — изкрещя мъжът.
— Добре. — Гласът на Хънтър остана спокоен. — Не избирам нито едното от двете.
— Това не е възможност за избор.
— Възможност е. Нека поговорим за това за момент.
Непознатият се изсмя ядосано.
— Няма да стане. Времето за говорене свърши. Ако ти не избереш… аз ще го сторя. И в двата случая той ще умре.
На телефонния апарат на Гарсия започна да проблясва червена светлина. Той бързо се прехвърли на другата линия.
— Кажи ми, че го засякохте.
— Засякохме го, детектив — развълнувано отговори женският глас. — Той е в… — Тя млъкна за миг. — Какво е това, по дяволите?
— Къде е? — настоя Карлос.
— Какво става, по дяволите? — попита жената, но той знаеше, че тя не говори на него. От другия край на линията се чу неразбираем шепот. Нещо не беше наред.
— Говорете — повиши тон Карлос.
— Нещата се объркаха, детектив — най-после отговори жената. — Помислихме, че сме го засекли в Норуок, но сигналът изведнъж се прехвърли в Темпъл Сити и после в Ел Монте, а сега показва, че обаждането идва от Лонг Бийч. Той пренасочва сигнала на всеки пет секунди. Дори да го държим на телефона още един час, няма да можем да определим местоположението му. — Тя млъкна за миг. — Сигналът току-що се премести в Холивуд. Съжалявам, детектив. Този човек е много обигран и знае какво прави.